Африканката е изворът, основата и пазителката на живота. Тя копае земята, отглежда реколтата, търгува, изхранва и управлява семейството и в крайна сметка ражда африканците. Мога само да се възхищавам на силата и издръжливостта ѝ.

AFRICANA

Африканката

Африканката е изворът, основата и пазителката на живота. Тя копае земята, отглежда реколтата, търгува, изхранва и управлява семейството и в крайна сметка ражда африканците. Мога само да се възхищавам на силата и издръжливостта ѝ.

Африканката обича да е бременна и да ражда. Това я кара да се чувства истински щастлива и удоволетворена от живота, прави го докато е жива. Когато си мисля за нея, изразът „майката земя“ добива истински смисъл. В добро или лошо време тя дава реколта, според възможност ите си. Африканците полово съзряват рано и са полово силни до старост. За нас туристите в африканската земя, културата им, начинът на мислене и живот понякога ни изглеждат нелогични, странни, дори безумни, но кои сме ние, та да съдим?!

Да не може да ражда деца би направило африканката истиски нещастна и злочеста. Ако един мъж не забременява постоянно жена си, това означава, че не я обича, че я отхвърля като жена и женската ù природа въобще. Съответно този мъж, който е неспособен да прави деца, се чувства неспособен да изпълнява най-важното си предназначение заради което се е родил мъж.

В началото на моя престой в Африка не можех да се начудя как е възможно това. Как е възможно тези жени да са непрестанно бременни. Децата са най-голямото благословение и богатство, това е безспорно. Не се сещам за култура по земята, която да не смята, че децата са висша ценност, ама чак пък толкова! Гледам я африканката с малко дете на гърба в пàното, друго съвсем бебе, увиснало ù отпред в пàно да суче. Зад нея като патета клатейки се едва я догонват още две или три, на главата ù отгромен леген със стока за продан, а в ръцете ù висят нанизи от чифтове обувки и джапанки… Ужасна жега е, въздухът трепери. Кой знае на колко километра е от дома си, как ли издържат тия боси стъпала на жегата и нечовешкия товар? Обвинявах африканците! Тия мързеливци всичко са стоварили на плещите на жените. Как не ги е срам! Само гледат да се скатаят някъде на сянка с бира в жегата! Само чакат да захладнее, за да се натряскат с капорото и да направят още някое дете… Диваци! Няма ли западни организации да им раздадат няколко милиона презервативи, та поне за малко да си отдъхнат горките жени от тия похотливци! Пък и една жена не им стига, брей и тарикатите ненаситни. Само с още един чифт джапанки да се сдобие и веднага още една жена ще си намери да го издържа и отглежда. Пък и джапанките горката му жена ги е купила дето по цял ден се трепе в жегата да изкара някоя куанза. Тези пък, които са се научили нещо да дялкат от дърво или да поправят разни бръкми и могат да си изкарат парите за бирата, те по няколко жени имат. Понякога освен жените си имат и наморади (любовници)… Безобразници!

Активно и от душа ги мразех тия нерези готованци дето цял живот експлоатират горките африканки. Амазонки им трябваха, да ги видя аз тогава каква ще я запеят…
Така беше докато не разбрах, че ако не невинни, то поне съвсем не бяха толкова виновни африканските мъже, колкото аз си мислех. Африканката иска да ражда! Дори това да е петнадесетото ù дете, дори лекарите да ù кажат, че следващия път ще умре, тя няма да спре! Ако мъжът ù откаже да я забременява, тя ще побеснее, ще откачи от ревност, че ù изневерява и ще забременее от друг.

Обърках се… Много се обърках.

Ако мъжът ù има 5 жени, това не е никакъв проблем. Ако може да си го позволи, нека. Ако обаче не иска да я забременява, значи не я обича. Този мъж, който има много жени, трябва да може на всичките да им осигурява един и същ стандарт. На децата си също.

Един приятел имаше две и аз бях страшно любопитна как по дяволите успява да се справя с всичко. Понеже беше беден и не можеше да осигури къща за всяко от семействата си, всички живееха в една. Естествено аз много исках да знам как се решават отношенията между всички в такава ситуация. Каза, че посещава жените си по график и така всичко е справедливо, и нямат никакви проблеми. Едната му жена беше анголка, а другата заирка. Заирците са известни с това, че са много диви като темперамент. Една нощ за негово голямо нещастие се напил, объркал графика и пропуснал заирката. Пренебрегнатата побесняла и се нахвърлила върху него. Забила си ноктите в тестисите му и ги разкъсала… Той оцеля, но повече нямаше да може да прави деца.
ROUBAR
Гепи

Ако бял иска да се порадва на океана и да полежи на слънце, е най-добре да го направи пред някое от многото заведения на плажа. Там винаги има охрана, която следи никой да не досажда на гостите. Невинаги обаче на човек му се иска някой сервитьор да се опитва да отгатва желанията му и да тича с плажно масло или запалка всеки път щом си бръкне в чантата. Понякога вниманието идва в повече за този, който просто иска да остане сам с мислите си и шума на вълните.

Сигурно има много и различни техники някой да бъде обран. Аз знам за две работещи, които съм наблюдавала неколкократно на плажа.

Жертвата винаги е бяла, а крадците обикновено са деца. Докато човекът си лежи и събира тен, се появяват няколко хлапета, които сядат на разстояние без да досаждат или търсят контакт. Това, че някой се навърта наоколо кара човека да си придърпа вещите и да започне да ги наблюдава. Белият е поставен в режим на бдителност, но с изненада установява, че хлапетата не само не идват да просят, но дори не го поглеждат. Те си играят, говорят и въргалят по пясъка, изцяло погълнати от собствената си компания. Тогава решава, че е в безопасност и полягайки затваря очи. Първата стъпка от плана е успешна – помислил си е, че те няма да искат нищо от него и е започнал да свиква с присъствието им. Втората част е той да продължи да се чувства все така спокоен, когато те са съвсем близо. Няколко пъти разни предмети – топка, пръчка или с каквото там играят, ще тупва близо до него. Хлапето, което ще дойде да си вземе играчката, ще се извини за безпокойството преди да се върне при другите. Това вече няма да са някакви непознати и непредвидими деца, а децата, който от един час си играят на плажа и дори са достатъчно учтиви, за да се извиняват. Готово! Вниманието на жертвата е приспано. Тя се чувства спокойна дори в непосредствена близост до тях. Следва самата кражба. Докато жертвата си лежи и дреме, те за последен път минават близо, за да „защипят“ с пръстите на краката си всяка негова вещ, която е наоколо. Каишката на фотоапарата, дръжката на чантата, хавлията и джапанките му започват да се движат по пясъка. В поведението на децата все още няма нищо подозрително. Говорят си, смеят се и съвсем леко си влачат краката, където полузаровени в пясъка са отмъкнатите вещи, които бавно се отдалечават. Докато някой се усети, те ще имат достатъчна преднина, за да побягнат.

Вторият начин, чрез който съм виждала някой да бъде успешно обран, също се прилага само на бели. Белите имат различна психология. При местните очевидно тези номера не вървят. В този театър актьор ите са трима. Първо действие. Три хлапета си говорят. Постепенно разговорът се разгорещява и преминава в шумен спор. Вниманието към малката им групичка е привлечено. В някакъв момент двама от тях се нахвърлят и започват жестоко (според представите на белия) да бият третия. Второ действие. Битият някак се отскубва, затичва се към белия и се вкопчва в него. При всеки опит другарите му да го хванат той избутва белия между себе си и тях, за да е скрит зад него. Човекът започва да се чуди как да постъпи, хем не иска да се забърква в проблеми с местните, хем сърце не му дава да откаже помощ на окървавено дете. Крадците ще създадат впечатление, че никой не заплашва и не иска конфликт с белия, а само да си приберат жертвата, за да се разправят с него на друго място. Даже ще му се извинят за безпокойството, че обикалят около него, за да докопат другаря си. Настава една страшна въртележка – битият се върти около белия, той на свой ред се опитва да се дистанцира като прикляка и ръкомаха, нападателите се въртят около тях да си хванат жертвата...

След няколко минути въртене в кръг човекът се е видял в чудо и е загубил ориентация. По времето на това въртене, ръкомахане, викане, дърпане и бутане белият е претърсен и освободен от всякакъв ценен товар. Вече няма часовник, портфейл, пръстен, документи и ключове. Изведнъж жертвата се отскубва и хуква да бяга през глава, а нападателите го погват – чудесен начин да се отдалечат заедно и бързо с всички вещи, които са взели.

Моят малък черен опит
КУЧКАТА << | >> ROUBAR