Африка е магия

До преди да отида в Африка самата идея за магия ми се струваше смехотворна. Имах твърде материалистично възпитание и образование, за да допусна, че подобни измишльотини, плод на слабоумие и невежество могат да се обсъждат сериозно. Докато бях първи курс психология в университета дори имах нещо като хоби. Посещавах всякакви врачки, баячки и други екстрасенски с научна цел. Ако има хора, които благодарение на някакви уникални способности можеха да „четат“ в душите на хората, да въздействат от разстояние или да виждат съдбата, трябваше да знам! Както студентите по медицина в първи курс откриват, че притежават всички симптоми на болестите, за които учат, така тези по психология започват да ровят в психеята – т.е. душата. И едните, и другите търсят под вола теле и понякога дори го намират.

Много исках да разбера какво точно се случва и как получават информацията, която имат. Имах специални дегизировки и се случваше да отида при един и същ два пъти, да чуя взаимноизключващи се предсказания, твърдения и съвети за едни и същи проблеми, без да ме разпознаят. Един път бях рошава, мърлява и облечена като клошарка, друг път с прическа, скъпи дрехи и парфюм. Разбира се, че масово срещах шарлатани, търговци на надежда, които лъжеха безогледно хората какво ли не, за да им вземат парите.

Попаднах обаче на някои от тези дето им викат „родени психолози“. Бяха много добри в това за пет минути в общ разговор да съберат максимално информация, от която да се възползват. По маниери, начин на говорене, облекло, разсъждения можеха доста добре и бързо да се ориентират кой стои насреща им и съответно каква тактика да му приложат. Те са същите шарлатани, но доста по-умни и прилагат индивидуалния подход. Ако клиентът не е глупак, номерата с ето взимам едно яйце, увивам го пред теб в тази кърпа и ако имаш магия, вътре ще има косми, червей или друга простотия, няма да минат. При изнер- вени, подозиращи мъжа си в изневяра домакини, подходът и терминологията се сменя. Не се говори за черни магии, а за вмешателства, въздействия, любовни билета, брани по пълнолуние и други приказни средства. За много духовните и чели повече книжки от типа „Десет прости правила за развитие на желязна интуиция“ или „Свържи се с духовния си двойник“ тактиките са изчистване на аури, активизиране на чакри, вдигане на вибрациите, преминаване на едни по-високи нива на съзнание, извънземен разум ми каза под диктовка и т.н. Толкова много опознах този тип измамници, че някъде към втоти курс ми станаха безинтересни.

Когато в Африка слушах за разни омагьосани си знаех, че суеверията и невежеството могат да дадат обяснение за какво ли не. По-примитивните африканци например си умираха от ужас, че ще им откраднат душата, ако ги снимат. Има много описани в литературата случаи на настъпила смърт при напълно здрав човек, който обаче е твърдо убеден, че има магия за смъртоносна болест и ще умре. Няколко случая, които видях с очите си, ме накараха много да се замисля и да преразгледам мнението си по отношение на магията въобще.

Голяма част от африканските жени биха направили всичко, за да докопат бял мъж. Да имаш бял мъж е изключително престижно, дете от него още повече. На всеки африканец се падат по осем жени. Белите мъже могат да бъдат почти с всяка африканка, която поискат. Конкуренцията е убийствена. На мъжа ми една му беше поискала да є направи дете в асансьора. Натиснала бутона стоп и между етажите помолила само да я забремени, без никакви други ангажименти. Това поведение определено го разбирах. Нормално е тези жени да искат да се измъкнат от мизерията и да получат шанс за по-добър живот. Идеалният вариант е да се омъжат за бял. Тогава биха получили всички възможни блага. Ако бракът не е по силите им, едно по-бяло дете би било по-добре от нищо. Да си прислужник, готвач или какъвто и да било помощник в къща на бели е мечтана позиция. Това значи оцеляване, пари, храна, дрехи, лекарства, възможност за развитие и престиж. Никой не обича да си сменя прислугата и не е лесно човек да се довери на някой, че няма да го окраде в първия удобен случай. Когато някой е работил за бял и той му даде препоръка, това е по-ценно от злато. Всеки друг би го наел веднага. 

Често, когато африканка се добере до поста готвачка или чистачка в нечие семейство, то семейството приключва трагично. Не става дума за обикновенна изневяра. Става дума за конкретни умишлени и злонамерени действия от нейна страна с цел да се облагодетелства. Французи, белгийци, италианци, американци и мъже от всякакви националности пристигнат с дългосрочни контракти в Африка. Обикновенно веднага щом устроят някакъв бит пристигат жените с децата им. Често това са млади семейства с по няколко малки деца. Наемат прислужница, която да помага в домакинството и не след дълго съпругът се оказва безумно влюбен в прислужницата, ама толкова влюбен, че изгонва жена си с все невръстните си деца и заживява щастливо с нея.

Чувах и виждах много такива случай и това „внезапно“ полудяване на мъжете ми се стори крайно подозрително и необяснимо. Въобще не ставаше дума за секс или любов. Мъжете от някакъв момент ставаха неадекватни и нелогични. Казваха, че това се дължи на магия. Истинаа е, че във всички случай т.нар. прислужница е имала досъп до приготвянето на храната и до личните вещи на семейството.

Не мога да забравя един случай, в който по подобната схема французин, работещ в една от нефтените компании се „влюбил“ в прислужницата. Разбира се се освободил от всякакви семейни ангажименти и деца и заживял щастливо и по африкански в луксозна колиба. Колегите, приятелите и жена му били втрещени. Как ли не го разубеждавали и уговаряли, но вече единственото което искал било да бъде оставен да си живее в колибата с любовта на живота си. Забравих по каква причина трябвало да замине за Франция и толкова много се разболял, че не можел да стане от леглото. Направили му всевъзможни изследвания, но не открили никаква причина за болестта. Здравето обаче му се влошавало бързо, губел сили и се стопявал пред очите на близките си. Единственото му желание било да го върнат да умре в Африка. Така и направили, но французинът не само не умрял, ами заруменил бузи и се възстановил учудващо бързо под любящите грижи на бившата си прислужница.

Това е само един от многото случаи и колкото и да сме анализирали не можехме да си дадем разумен отговор на случващото се. Наистина тези жени бяха направили нещо на тези мъже, дали е магия и какво точно означава магия не знаехме. Най-подозрително от всичко беше фактът, че тези мъже никога не биха проявили какъвто и да било интерес към жените, в които се влюбваха до смърт. Какво би правил мъж с образование, култура, обноски и работещ като физик например с жена, която е неграмотна, живее без електричество и течаща вода и се храни с ръце?! Французинът не говори кимбундо, тя не говори португалски, освен прости изречения, свързани с „измий чиниите, купи домати и ми изглади една риза“. Как пък и на какъв език се обясниха в любов? Как този мъж, който до вчера ядеше изтънчена френска кухня, аспержи, артишоци, трюфели и шампанско изведнъж мина на яхния с топла кокоша кръв, шкембе, чревца и други вътрешности и започна да пие долнопробна местна ракия? Направо започнах да вярвам, че нещо им правеха тези жени. Не може толкова бързо човек да се промени тотално и из основи. 

Всеки път като си идвах до България предупреждавах съпруга си да внимава какво прави и да не допуска никой в къщи, че като се върна, ако го намеря зомбясал и вземе с налудничав поглед да ми обяснява как е намерил любовта на живота си, направо ще го гръмна да не се мъчи. Той беше и все още е манияк на тема здраве и чистота та му казвах, че ако от мързел да си изглади една риза плати на някоя „помощница“, има вероятност да го намеря в някое байро (беден квартал), покрит с мухи да яде с ръце, да пие вода от туба и да гледа влюбено някоя никога некъпана африканка с кучешки поглед. По пребледняването му познавах, че разбира какво му говоря.

Снимка: личен архив.

Един от най-фрапантните случаи, които съм виждала с очите си, е, когато гостувах за вечеря на наши приятели французи. Бяха фини хора с големи финансови възможности. Всички чакахме с нетърпение подобни срещи (купони, сбирки), които повече приличаха на приеми. Поканените бяха повече от 50 човека, също културни хора, заемащи високи постове. Може би две седмици преди това започваше пазаруването и пригото- вленията. Страхотни френски блюда, скъпи вина, сирена, хайвери, домашни гъши дробове, риби, стриди... все едно рога на изобилието се изливаше с всичко най-вкусно на света. Къщата и градината украсени, прислугата в униформи, бели покривки, дантели, кристали, всичко до най-малката подробност беше направено с вкус и педантичност. 

На въпросната вечеря един много приятен господин за първи път представяше любовта на живота си пред това малко изискано общество. Той – около 45-годишен, около 170 см, светлокестенява коса, пъстри очи, гладко избръснат, добре подстриган, слабо телосложение, италиански обувки, панталон с ръб, скъпа риза, скъп часовник. Тя – 30–35-годишна, около 180 см, много тъмна кожа, масивно тяло, яки ръце, огромен ханш, едро лице, боядисано в синьо и зелено, кафяво червило (или от черния фон отдолу така ми се виждаше), остатъци от лак по ноктите, руса дълга перука с фиба пеперудка, дълга бяла разкроена рокля без ръкави с много волани и къдрици, пластмасово розово бижу на врата и същия цвят гривна, бежови сандали, жълта чанта. Направо не можех да си отместя погледа от нея. Не беше възможно този мъж доброволно, без да е заплашен животът му, да обикне подобно същество. Приличаха на красавеца и звяра. Всичко живо онемя от гледката. Такава двойка, гледана заедно и едновременно, предизвиква реакция на често примигване, преглъщане и последващо покашляне.

Все още не, но някъде по времето, когато черното същество от женски пол започна да се храни, повярвах напълно във възможностите на африканската магия. По всичко личеше, че няма представа къде се намира. Нито една от храните не є беше позната и не знаеше как и с какво се яде. Не можеше да общува на никакъв език и нямаше представа какво да прави с толкова прибори и как ли трябва да се държат. Всички се преструваха, че не забелязват и прикриваха изумлението си. А той милия с такова търпение и внимание и показваше как се държат приборите, и с такова удоволствие я хранеше в устата, че беше трогателно. Чуруликаше и на френски, наричаше я скъпа, и нежно със салфетка я попиваше около устата. 

Бях втрещена от този случай и след години попитах как се е развила връзката. Той я завел в Париж, облякъл я в бяла рокля, поканил цялото си семейство и за всеобщ ужас се оженил за нея.

Моят малък черен опит
АФРИКАНСКИТЕ МАСКИ << | >> АДАЛ, АБЕЛ И АЗ