В Луанда има проблем с водата или по-точно има ужасно голям проблем с водата. 

ÁGUA

Вода

На „черния“ континент човек не оцелява дълго, освен ако не е особено внимателен. Аз се смятам за експерт по предпазване от всякакви африкански зарази. През годините, в които живях в Африка, не се заразих дори от една „проста“ малария. 

В Луанда има проблем с водата или по-точно има ужасно голям проблем с водата. Докато „лошите“ португалци са стопанисвали града, всичко е било „под конец“. Изградили са канализация, строили са жилищни блокове, асфалтирали са улиците, имало е светофари, знаци и правилник за движение по пътищата, болници, училища, улично осветление и въобще всичко необходимо за нормалното функциониране на един голям град. Анголецът не може, не иска и не му хрумва, че всичко веднъж направено има нужда от поддръжка. Той брутално използва всичко докато издържи. Ако може да се сдобие с ново, добре, ако не може – пак добре. Продължава да живее без да страда, все едно че никога не го е имало. През май 1996 г., когато аз пристигнах, канализацията и водопроводът на града бяха в окаяно състояние. Не само че отходните води течаха по улиците, но се смесваха с питейните. Навсякъде имаше малки и големи купчини от гниещ боклук, заблатен от фекални води – идеален развъдник за маларийните комари. Пълен кошмар!

Практически в града нямаше чиста вода. Водата беше по-смъртоносна от маларията. В нея живееха десетки болестотворни амеби, включително и тази, причиняваща коремен тиф. 

Имаше само два начина водата да бъде обеззаразена. Първият е да се добави значително количество белина, което си е хлор. Концентрираният хлор е доказано бактерициден. Чудесен дезинфектант е, но да си мия пода с него, а не да го пия. Такава вода използвах за миене на плодове, зеленчуци и съдове. Това, че водата е третирана с белина, съвсем не означава, че човек няма да се разболее от различни труднопроизносими и още по-трудно лечими болести, защото в зеленчуците също има вода. Трябва да знаете много добре какви плодове и зеленчуци е безопасно да ядете сурови и кои не. По-добре е да не ядете листни зеленчуци, освен ако не сте ги измили с концентриран разтвор на калиев перманганат или разтвор на белина и вода, а след това сте ги оставили да изсъхнат. Защо ли? Защото между листата им има капчици влага, гъсто населена с амеби. Амебите живеят във водна среда, затова не яжте нищо, което е мокро – все едно с какви разтвори е поливано. Ей така, за по-сигурно.

Вторият начин е водата да бъде варена 30 минути от момента на кипването. При кипенето є трябва да се „отпенва“. Това е онзи процес, при който с лъжица изгребваме пяната, когато варим месо. От топлината кръвта в месото се съсирва и изплува на повърхността на тенджерата като гъста кафява пяна. Докато преварявах водата от чешмата, тя се пенеше все едно варях говеждо. Много живот, много нещо имаше в нея. Това кафяво, гъсто и смърдящо нещо все още не ставаше за пи ене. Предстоеше многократно прецеждане през топки памук, докато накрая се превърнеше в нещо, което е по-течно, по-светло на цвят и миризмата не те блъска веднага в носа. Така трудоемко приготвената вода обаче е абсолютно отвратителна. Отвратителна, но безопасна. Охлаждахме я, добавяхме лимон, чай и какво ли не, пробвахме всякакви филтри и кани, но не стана по-малко отвратителна. 

На 40–50-градусова жега, без поне три литра вода дневно, човек просто се обезводнява и умира. Имаше и трета алтернатива – много лесна при това. Всеки можеше просто да отиде до супермаркета и да си купи европейска минерална вода само за 2 долара бутилчицата. Различни производители от различни краища на Европа, една цена. Ако искаш.

Проблемът с водата имаше и други неочаквани измерения. Пречеше на социалните контакти и приятелските взаимоотношения. Всеки сам за себе си преценява като знае какви са опасностите, колко и как да се предпазва. Бяхме решили, че ще правим винаги каквото трябва, за да не се разболеем в африканските условия. Нямаше особен смисъл да сме внимателни 90 % и заради случайни 10-процентни компромиси да си докараме някоя съсипваща живота болест. Когато отидем обаче на кафе в приятели и гледам как домакинята налива вода от чешмата в джезвето и веднага след като кипне го дръпва от котлона, какво да правя? Деликатна работа. Не искам да пия подгряти амеби, не искам да я обидя, не искам и да є изнасям лекции, и да уча някой как да живее. Обикновено не можех да измисля нищо друго, за да се измъкна от ядене или пиене на нещо, което според моите стандарти е опасно, освен да симулирам внезапни стомашни болки.

Когато съм ходила на гости, винаги исках да помагам активно в приготвянето на храната. Ходех да се вра в кухнята, да мия, да нося и да записвам рецепти. Домат не можеше да бъде нарязан в мое отсъствие. Сигурно съм била адски досадна, но не можах да измисля друг начин, по който да контролирам процеса на готвене и да знам ще я ям ли тази храна, или пак ще се правя на „болна“. В много от африканските домакинства е нормално, ако нещо падне на земята, да се „издуха“, да се вдигне скоростно, за да нямат време микробите да го полазят или да се измие на чешмата. Ако супата ври повече от 30 минути, но се е сгъстила, домакинята обикновено долива вода в последната отсечка преди да я дръпне от котлона, с което я превръща за мен в неядлива. Ходех и по заведения, но разбира се ядях печено месо, пържени картофи или въобще неща, които имат кратък път от скарата до чинията. В чантата си винаги държах медицински спирт, с който дискретно напръсквах приборите. Стараех се да не използвам чаша или сламка. Безалкохолното задължително беше в кенче, което заливах със спирт преди да отворя.

В Луанда ако искаш да имаш вода, трябва да си я осигуриш сам. На водата, която идва от водопровода, не може да се разчита, защото може да я няма с дни. За да имаш винаги вода, когато е необходима, трябва да разполагаш с така наречения воден резервоар (tanque de água). Водният резервоар представлява дупка в земята с циментови стени, а отгоре покрит с капак. Водоноската идва, налива платените кубици, ти слагаш вериги и катинари, за да не ти я откраднат, и си готов – имаш вода под блока. Ама разбира се, че се краде и вода – краде се всичко и не се казва крадене, а взимане. Има разлика между това да открадеш нещо и да го взимаш, нали?

Водата можеш някак да я предпазиш от кражба, но не и от мишки, плъхове, хлебарки и всякаква друга гад, която просто пада и се дави в нея. Сега предполагам ще ме попитате как водата от резервоара под блока идва в апартамента ми на петия етаж. На дъното на водния резервоар се поставя водна помпа! Водната помпа качва водата до апартамента. Просто е! Нали?

Моят малък черен опит
MOSQUITOS E MALÁRIA LTD. << | >> А ELECTRICIDADE É LIVRE