Aко някой ви покани на обяд (almoço), не поемайте повече никакви ангажименти за този ден, понеже обядът ще премине във вечеря. Нарича се almoço prolongado, което означава продължителен обяд.

ALMOÇO PROLONGADO

Ако някой ви покани на обяд (almoço), не поемайте повече никакви ангажименти за този ден, понеже обядът ще премине във вечеря. Нарича се almoço prolongado, което означава продължителен обяд. Добре е да отидете към 11 часа и очаквайте, че ще може да си тръгнете късно вечерта или през нощта, освен ако не искате много да обидите домакините.

В България на гостите, които много се заседяват, им казват „калоферски гости“. Някак сме приели, че не е проява на добър вкус, когато са те поканили на обяд да останеш повече от два, максимум три часа. В Африка обаче не е така. Всеки път изпадах в недоумение, когато някой на прост мой въпрос кажеше „Ела в петък на обяд да дискутираме“. Странни и не на място ми се струваха тези думи… да дискутираме. Какво толкова пък има за дискутиране? Какви са тия дебати и дискусии за неща, които в еропейското ми съзнание се решават за три минути?

В началото се чудех защо, когато според моя вътрешен часовник и добро възпитание е редно да благодаря за обяда и да си тръгна, лицата на домакините помръкваха и се споглеждаха с видимо безпокойство. Чувствах се много неловко и нямах никаква представа какво не е наред. Отишла съм навреме, занесла съм „нещо“ (за децата или домакинята), смяли сме се, обядвали сме и сме си говорили (дискутирали) три часа. С какво ги обиждам?
След многократно изпадане в неловки ситуации потърсих жокер от местни приятели. Разбрах, че е проява на неуважение поканеният на гости да бърза да си тръгне, независимо какво е извинението. За анголците поканата означава, че:
– е важно познанството ви;
– искат да станете по-близки;
– искат да дискутират с теб много теми, искат да знаят какво е мнението ти по различни въпроси;
– искат да научат нещо от теб.

Традициите често са въпрос на физически закони. Телата се свиват при студ и се разширяват при топлина. В Африка е топло и не се бърза. Ако бързате да си тръгнете от обяда, значи бързате да си тръгнете от общуването с хората, които са ви поканили, защото ви е неприятно, защото са ви безинтересни, защото имате по-важна работа от тях. Tова е обидно за тях. Много неща, свързани с възприятието на африканеца, няма как човек да ги знае и е трудно да се досети сам. За домакините да им отидат на гости „бели“ е въпрос на престиж и гордост. Някаква малка или по-голяма общност със сигурност ще знае от дни кога „белите“ ще дойдат. Въпросният обяд, който според вас е просто един обяд с приятели в рамките на два-три часа, за домакините е празник. Жената ще отиде на фризьор, ще се облече официално, децата ще са с празничните си дрехи, къщата ще бъде изчистена, подредена и украсена. Каквото и да е финансовото им състояние, ще са се погрижили да напазаруват от всичко по много. Ако нямат пари, ще са взели заем. Няма никакъв начин да свърши пиенето или храната – ще са купували с каси. Когато слезете от колата, се огледайте, за да видите всички съседи как също ви чакат по балкони, стълби или огради. Децата ще дойдат най-близо да ви огледат, защото сте бели, облечени сте и изглеждате особенно, а и се държите така. Възрастните ще ви се усмихнат широко и искрено, ще ви поздравят – за тях също е важно, че сте в техния квартал, блок, улица… Сега нали вече разбирате защо много ще ги притесните и обидите, ако след два часа си тръгнете или предишния ден отмените „обяда“? 

Когато бях поканена на алмосо пролонгадо, основното ястие трябваше да е традиционното Kabidella com galinha (нещо като яхния от кокошка). Галиня е кокошка на португалски. Когато влизахме в къщата на домакините, с изненада забелязах, че някаква кокошка се мотае из хола. След общите приказки и пиенето на кафе домакините погнаха кокошката, а аз взех да я защитавам и да обяснявам, че горкото животно не ми пречи ни най-малко и няма нужда да я гонят. Нямах никаква представа, че точно тази кокошка всъщност е там, за да я „обядваме“. 

Изпаднах в потрес и загубих всякакъв апетит при мисълта, че ще обядвам нещо, което те ще гонят и убиват пред очите ми. Това обаче не беше най-страшното. Домакинята се чувстваше особенно горда от предоставилата є се възможност да ми покаже тънкостите при приготвянето на това традиционно ястие и за нищо на света не искаше да го пропусне. Оказа се, че кабидела се готви с топла кокоша кръв… и има различни майсторлъци, за да не се съсири кръвта. Както се досещате, нямаше никакъв начин да си топя залъци в кокоша кръв и единственото, което ми хрумна, за да се измъкна, беше, че съм болна. Скълъпих някакви язви, рефлукси и други диагнози, за да не обидя хората. Постепенно се разчу, че на професора жена му сигурно е болна, защото яде рядко и само определени неща. Нямах нищо против такива слухове. Това, че ме мислеха за болна, е основната причина, поради която не се разболях. Да ме мислят за болна е за предпочитане от това да съм наистина болна.