Който не си е имал работа с африкански хлебарки, въобще не знае какво са хлебарки! 

BARATAS

История с хлебарки

Който не си е имал работа с африкански хлебарки, въобще не знае какво са хлебарки! Африканската хлебарка е 4–6-сантиметрово хитро и агресивно същество с твърда хитинова обвивка, която прaщи като сухо дърво при смачкванe. Не е лесно да се намери по-противна твар от хлебарката, но все пак има! Това е африканската летяща хлебарка. В сравнение с добре познатите ни кафеникави дребосъци, африканската е огромна с големи крака и яки крила, които да издържат дебелото є тяло. Освен че е бърза и лети добре има още една странна особеност, която я прави най-отвратителното за мен същество. 

Африканската хлебарка, когато е подгонена, не бяга, а напада. Не просто литва към човека, който я гони с чехъла, а атакува очите му. Също както някои видове змии се прицелват в очите. В началото докато се науча да ги издебвам и убивам в гръб, се оказвах често в ситуация някоя да ме гони, а аз да бягам. Не знам какво би направила като достигне лицето на човек, вероятно нищо. Предполагам, че това е само защитен механизъм, но е много стряскащо особено когато е неочаквано. Всички имаме инстинкт да си пазим очите и на практика, прилагайки номера „ей сега ще ти избода очите“, е в „десятката“ като начин за оцеляването им. Мисля, че не съществува по-добре приспособено създание за живот в Африка от хлебарката. Тя е почти безсмъртна. Яде с апетит дърво, текстил, пластмаса и... отрова за хлебарки!
Една нощ, докато се приспивах с книжка в леглото, от кухнята започнаха да се чуват някакви повтарящи се хрущящи звуци. Помислих, че е мишка и тихо се запромъквах. Не намерих мишка, а две тлъсти хлебарки на кухненския плот, които си бяха поделили за вечеря стиропорова подложна чинийка, опаковка от месо. Една трета от нея липсваше, а те бързо напредваха от двата ù края без да оставят трохи. Ако не го виждах с очите си, нямаше да повярвам, че стиропор може да се яде с такава скорост и апетит. 

Спомних си как преди няколко дни взех за лъжа разказа на една позната как по време на двуседмичната ù отпуска хлебарките изяли дрехите, ей така както са си на закачалките. Не мина много време и по моите дрехи взеха да се появяват дупки… Не само ядяха дрехите ми, ами из яждаха буквално и парите ми. Този, който казва, че няма „мръсни пари“ и „парите не миришат“, със сигурност никога не е държал в ръцете си анголски куанзи. У нас ги държахме в метална кутия не само, за да не ги изядат хлебарки, но и за да не смърдят. Заради жегата, високата влажност, но най-вече заради невероятните места на които преседяват африканските банкноти са нещо изключително миризливо, мазно и лепкаво.

Понеже не ù стигат всички екстри, африканската хлебарка е и адски устойчива на всякакви химикали, предназначени иначе да я убият. Това, което унищожава деликатните ù събратя на стария континент, на африканската причинява само лека вялост и загуба на настроение. На пазара имаше един спрей, за който твърдяха, че е ефикасен, сигурно защото хората се интоксикираха докато го пръскат, а не защото имаше ефект върху хлебарките. Реших, че е по-добре вместо да се тровим с него, да предотвратим всяка възможност хлебарка или друга гадина да проникне у нас. Замазахме всяка дупчица с цимент (понеже пяната я ядат), сложихме комарници и мушкитейро. Каквото и да прави човек обаче, щом е в Африка, сигурно е, че все нещо ще го докопа.

Беше един съвсем обикновен ден. Поливах се в банята с канче. Мислех си нещо и се поливах, пак си мислех и пак се поливах. Kъпех се спокойно в собствената баня, гола и беззащитна. Тогава изведнъж рязко и без предупреждение върху мен рукнаха хлебарки като водопад. Не двадесет или тридесет, а стотици хлебарки. При първоначалния сблъсък с главата ми част от тях отскачаха и се удряха в стените, други се пързаляха по мокрото ми тяло, а трети, заплетени в косата ми, се опи ваха да излетят. Шок и ужас, истерия, лудост и писъци. Подът, стените и въздухът за секунди бяха почернели от пълзящи, летящи и блъскащи се хлебарки. Никога през живота си не съм изпитвала ужас в толкова чиста и концентрирана форма, нито пък съм пищяла така истерично. От отдушника в банята не преставаше да се излива дебела, 10-сантиметрова в диаметър струя от хиляди хлебарки. Млади, стари, тийнейджъри, бебета и ветерани, подрастващи и такива в зряла възраст се стоварваха с грохот върху мен.

Този кошмар се оказа, че ми го е причинил комшията от долния етаж и нашето недоглеждане. Решил той, че не иска повече да живее с хлебарките си и взел, че изпръскал няколко флакона от онази бързодействаща аерозолна отрова в апартамента си преди да го заключи за уикенда. Представял си, че след два дни ще изрине няколко килограма мъртви хлебарки, но уви, те намерили възможност за спасение в тръбата на отдушника към нашата баня.

Дори сега, след като са минали толкова години, мисля, че споменът за тази случка вероятно ще ми докара кошмари. 

Моят малък черен опит
WC << | >> RATO BRANKO