Човек като гледа икономическата карта на Ангола остава с впечатлението, че Господ, когато е раздавал природни ресурси, е бил в особено приповдигнато и великодушно състояние на духа и е изсипал цялата си торба в тази държава.
ИКОНОМИКА
Човек като гледа икономическата карта на Ангола остава с впечатлението, че Господ, когато е раздавал природни ресурси, е бил в особено приповдигнато и великодушно състояние на духа и е изсипал цялата си торба в тази държава. Не се сещам за нещо ценно, което да го няма в анголската земя. Никак не е случайно, че повече от четвърт век в тази страна имаше война. Когато всички искат колкото се може по-голямо парче от баницата, няма как да няма конфликт на интереси. В Ангола има от всичко по много. Добиват се по близо 2 милиона барела нефт на ден, има огромни залежи на каолин, природен газ, огромни територии, наречени „диамантените провинции“, ценна дървесина, злато, руда, каучук, памук, кафе, тютюн… Планини, реки, океан… Безкрайното разнообразие на флората и фауната въобще не са в сметката. Площта никак не е малка – около 1 250 000 квадратни километра. Американски, норвежки, италиански, френски, португалски и всякакви други чуждестранни фирми се надпреварваха да стъпят в страната.
Анголското правителство обаче ги беше задължило да спазват много интересен закон, според който всяка чуждестранна компания, ако иска да функционира на територията на Ангола, трябва да бъде управлявана от анголски гражданин. Точка по въпроса. Искат, не искат, всяка фирма трябва да си намери по някой местен. Понеже това е голям „таралеж в гащите“, фирмите предпочитали да намерят някой абсолютно неграмотен, крайно елементарен човечец с цел да намалят риска някой ден той да си повярва, че е „директор“ и да започне да задава въпроси и не дай Боже да се меси в работата. Така се появили едни „големи босове“, на които трябвало само сутрин да им дават „джобни“, да ги хранят и да им предоставят стая с климатик, където по цял ден да си подремват или да редят пасианси на някой компютър. След работа могат да се наливат с капорото колкото си искат в някое байро, но през деня трябва да са налични, за да могат да подписват каквито документи им дадат.
Ето така държавата мисли за прехраната на обикновените хора. Компаниите се разраствали, купували оборудване, машини, отваряли нови офиси, добивали собственост, печелили все повече и повече, банковите сметки набъбвали и станали интересни за държавата. Една сутрин офисите били разбити, военни и полиция тършувала навсякъде и всички чуждестранни служители били арестувани за 24 часа до изясняване на ситуацията.
После дошло време да им приложат следващия анголски закон, според който всеки чужденец, прекарал 24 часа в анголски затвор, подлежи на екстрадиране, а имуществото му се изземва в полза на държавата. Според същия този закон прекаралите 24 часа в анголски затвор нямат право да посещават страната следващите пет години. Така чужденците успяли да си тръгнат с дрехите, дошли миналия ден на работа, а фирмите останали под ръководството на тези, които няма как да екстрадират – „големи босове“.
