Луанда имаше проблем с тока. Обичайно беше да спира по няколко пъти на ден, най-често за минути и по-рядко за час-два. Ток имаше постоянно, но на практика невинаги.

NÃO HÁ ELETRICIDADE

Няма ток

Луанда имаше проблем с тока. Обичайно беше да спира по няколко пъти на ден, най-често за минути и по-рядко за час-два. Ток имаше постоянно, но на практика невинаги. Всяко домакинство разполагаше със специални устройства, които да стабилизират силата му в определените параметри. Понякога беше толкова слаб, че крушката едва светеше, друг път идваше с такава сила, че всички електрически уреди започваха да гърмят. След ерата на португалците вече не е имало кой да ремонтира каквото и да било. Няколкото милиона с подръчни средства, жици, кабели и колкото имат познания за тока си решаваха проблема. 

Един ден токът спря и просто не дойде три месеца. Разбрахме каква е причината и не ни стана по-леко от това. Жонас Савимби – анголският генерал, беше „ударил“ далекопроводите, които снабдяват столицата, и ни потопи в мрак и жега. Можеш ли да си представиш какво точно означава да живееш без ток? Не мисля, че съвременният човек може. Ако жена се опита да разсъждава по темата, най-много да стигне до някакви романтични представи за вечери на свещи, а мъжът вероятно ще се разтревожи как ще гледа мачове. Няма нищо общо обаче между това да си представяш и наистина да живееш три месеца без ток.

Първо следствие от липсата на ток – няма климатик! Да нямаш климатик за няколко часа на 48–50 градуса не е голяма беда. Един-два дни може да се изтърпи, но след третия ден неафриканският организъм, подложен на системно прегряване, започва да дава дефекти. През ноща температурата малко се понижава, но е трудно да се спи. Човек се опитва да спи не в легло, а в локва. Аз трудно понасям жега. Дори в сауна след няколко минути ми прилошава. Липсата на климатик започна да ми се отразява все по-зле. В банята държахме един 120-литров бидон, пълен с вода. Една нощ, вече изтормозена от жегата, влязох в бидона. Беше такова облекчение и водата толкова хладна, че заспах права в бидона. Заради жегата телата ни се покриха с безброй червени ситни точици, а възглавниците се вмирисваха жестоко само след няколко дни. 

Още ме напушва смях като се сетя какъв зор беше да изхвърляме незабелязано точно тези отровно вонящи възглавници, напоени с ферментирала пот. Винаги, когато някой бял тръгне към контейнера с боклук, няколко десетки чифта очи мигновено се приковават в него. Боклука, който „бранкото“ изхвърля, е потенциално съкровище. В него може да има храна, техника, дрехи и въобще всякакви ценни неща. Няма начин да си хвърлиш боклука без той да бъде мигновено разкъсан и разграбен, все едно дали обясняваш, че това е един ужасно непотребен, истински и скучен боклук. Много ме беше срам, че всички ще разберат колко зловонно миришат на бранковците възглавниците и ще си извадят и други изводи относно хигиената ни.

Второ следствие от липсата на ток – няма хладилник! Това значи, че всичко, което се приготви за ядене, трябва веднага да се изяде. На такава жега след час-два храната вече е развалена. Да се набавя храна три пъти на ден не е лесна работа. Да се изяде негодна храна, когато се намираш в Африка, е много лоша работа.

Трето следствие от липсата на ток – няма вода! Да имаш водно хранилище е голяма екстра и наличието точно на този воден резервоар беше една от причините да наемем апартамента. Блокът се намираше в баровския квартал „Alvalade“ на улицата с посолствата. Когато няма ток, няма и водна помпа, която да качи водата до апартамента, което значи, че няма никаква вода не само за пиене, но и за миене, къпане и за каквото и да било друго.

Когато няма ток, няма и телефонна връзка. Това дали е вярно не помня, или ако сме имали, то тези на които звъняхме са нямали. Да нямаш телефон значи да си абсолютно изолиран. Ако искаме да видим Дальо или Жоау, тръгваме с колата на другия край на града без никаква вероятност да ги намерим. Освен че нямахме никаква връзка с местните си приятели, нямахме връзка и с България. Липсата на връзка с България ме побъркваше. Сънувала съм баба ми, имам кофти предчувствие или друга глупава причина, но няма как да звънна и да поговоря. 
Когато няма ток, е тъмно! На 8 градуса от екватора като стане 18 часа Господ рязко гаси светлината и я светва отново в 5 сутринта. Като залезеше слънцето се превръщахме в къртици. Ако човек има някаква работа, свързана с виждане, трябва да я свърши преди залез, после може да разчита само на звуковия, обонятелния и тактилния канал. Когато карахме кола вечер, трябваше очите да са ни не „на четири“, а на 16. Дяволски късмет трябва, за да не прегазиш чернокож, облечен в черни дрехи, пресичащ черен асфалт в черната нощ. Молех се, пешеходецът, да погледне към колата, за да имам някакъв шанс да забележа блясъкa от белотата на очите му или да пресече усмихнат. 

Нямаше абсолютно никакъв източник на светлина освен луната и звездите. На температура 40–50 градуса свещите се стопяват без да са запалени, поне тези, които донесох от България. Единствено газена лампа спасяваше до някъде положението. Четенето на книги, слушането на музика и гледането на макар и тъпа телевизия считам за абсолютни лиготии и въобще няма да ги споменавам.

Моят малък черен опит
А ELECTRICIDADE É LIVRE << | >> O GERADOR