В началото наивно смятах, че в просенето няма нищо особенно.

Технология на просенето

В началото наивно смятах, че в просенето няма нищо особенно. Идва някой и иска нещо да му дадеш. Единя иска да вземе максимално, а другия гледа да се ощети минимално или хич. Мразех да ме налазват просяци повече от всичко. В Луанда щом си бял нямаш мира. От един просяк ще се отървеш друг ще дойде на негово място. Аз съм жалостива по природа и ми беше адски неприятно окаяни, болни, сакати и нещастни хора по цял ден да ме молят за помощ и да ме гледат като единственото си спасение. Опитвах се всячески да ги избягвам и измислях тактики как да се отървамам по най-бързия начин. Знаех, че ме атакуват най-вече защото съм бяла, а белите по презумция са богати и са длъжни да помогнат. Задължението по-здравия, по-богатия или въобще по-имащия да раздели това, което има с тези, които нямат е много трудна за възприемане нагласа от човек. Ние сме възпитавани за откриваме, присвояваме и натрупваме всички блага до които можем да се докопаме. В Ангола, ако някой е забогатял, издигнал се е до някакъв добре платен пост или просто има работа автоматично започва да се грижи за финансовото оцеляване на всичките си близки и далечни роднини. Неговите деца няма да имат повече от децата на третите му братовчеди по майчина линия.

Постепенно осъзнах, че не цвета на кожата ми е причина всеки, който ме срещне на улицата да иска нещо от мен, а начинът по който изглеждах. Подозренията ми се потвърдиха, когато се запознах с Иван. Българин, които живееше десетки години в Луанда. Не са интересни причините докарали го до тежката му житейска ситуация, а факта, че живееше на прага на оцеляването и в битови условия като на беден анголец. Всъщност между него и който и да е местен нямаше друга разлика освен, че кожата му е бяла и е роден в България. Понеже ми е сънародник изпитвах състрадание към него и за мен беше голямо чудо, че е жив. Не е възможно обикновен човек да пие необеззаразена вода, да го хапят маларийни комари, да практикува секс без предпазни мерки, да яде негодна храна и за капак на всичко да е постоянно пиян с местна ракия. Когато сме ходили у тях виждах, че него местните не го третират по начина по който се отнасят към мен. Когато е болен приятелите му го лекуваха. Жените около него му готвеха и кърпеха дрехите. Каквото имаха бедните му съседи това имаше и той. Грижеха се за него, независимо че не е анголец и никой не очакваше да получи каквато и да била полза от него. А в града имаше българи… сънародници…

Иван имаше многократна възможност да се върне в родината си, но не искаше. Казваше, че там където е се чувства у дома. Когато му ходех на гости винаги исках да ми направи пуканки. От една страна правеше страхотни пуканки, а от друга истината е, че при условията, в които живееше ме беше страх да ям и пия каквото и да е, което не съм донесла аз. Иван слагаше малко мазнина и сол на дъното на криво очукано канче, изсипваше от "ум булгаро" царевични зърна и запалваше газовия примус. Докато изпушим по цигара и пукането започваше. Винаги накланяше глава на една страна и сякаш броеше пукотите. Отваряше театрално капака и ми се усмихваше победоносно. Никога не оставаше нието едно неизпукано зърно! Никога не съм яла по-вкусни пуканки и никога не успях да ги изпукам до една... Дано е още жив и здрав.

Анголците, които познаваха или живееха около Иван го възприемаха като човек, които има нужда от храна и дрехи също като тях. Виждаха, че няма доходи и понеже е по-беден и от тях бяха поели грижата за него кой с каквото може.

Това ме накара да се преосмисля виждането си към просещите и започнах да ги наблюдавам. В света, който познавах аз, просяците се стараят да са поединично. Има конкуренция както по отношение на стратегически места за просене, така и между тях самите. Ако дойде един да проси вероятността да получи пари е по-голяма отколкото ако ме обсади цяла група. В Ангола технологията не беше такава. Просяците рядко са по един. Обикновенно са 5,6 човека и си изчакват реда. Ако откажеш на един не следва, че другите от опашката ще се отказват. Няма логика в това, щом не съм дала пари на първия и втория да обезкуражи четвъртия и петия. Всеки си е отделен човек с различна трогателна история и си има свойте шансове.

Просяците обикновено искат нещо конкретно или определена сума пари. При анголските процяци и това не беше така. Много рядко някой ще назове сума. Най-често просенето започва с vise sabe, la vida e muinto difficile… ( вие знаете колко труден е живота...) Разговора започва с това колко е тежка общата или конкретната ситуация на човека. После ще разкаже какво се е случило и как трябва да плати, лекарства, храна или друго. Как е гладен, жаден, той или някой от близките, за които се грижи са били бити. В крайна сметка човека е оставен да даде колото прецени или колкото може. Липсата на конкретна сума от една страна не ограничава, може да получи много повече отколкото ако каже сума, от друга каквото и да получи ще е доволен, от трета
може да му бъде предложена друг вид помощ освен финансова. Ако не даваш пари, ще поискат храна, ако нямаш храна, тогава  шапката, ако нямаш шапка дай цигара, ако си ги свършил ще ти поискат да си дадеш недопушения фас. Така успеха на просяците зависи от това те да не спират да развиват уменията си за комуникция, да търсят нови подходи, да стават все по-съобразителни и разбирасе да развиват и модифицират собствената си трогателна история.

Преосмислих и яда си от досадната им упоритост. Ако се отказват бързо или изпитват свян и неудобство те просто не биха оцеляли. Ако не са добри житейски психолози, много добри артисти, както и точно и бързо да преценяват ситуацията също. От момента в който просякът ви види, докато дойде и установи контакт с вас, той е потърсил и намерил отговорите на много въпроси. Бял или черен? Мъж, жена или семейство с дете? Новодошъл и неориентиран или вече наясно с живота в Ангола?Следващото е анализ на външния вид и поведението. Има ли признаци на благоденствие като скъпа кола, часовник, очила, маникюр, прическа, аксесоари и бижута? Какъв португалски говори? Португеш или претогеш? (португеш е литературния поругалски, който се учи в училище, а претогеш идва от думата прето, което значи черен и означава четен португалски - уличен). Отговора на всички тези въпроси дават възможност да се разкаже подходяща история и да се поиска адекватно. Няма смисъл да се хаби време и усилия, за да се искат невъзможни суми или неща. Установих, че просията някои са я развили до висше познание по психология и манипулация. Младите са винаги нетърпеливи и новатори. Един ден се стигна до следния парадокс. Дойде хлапе да проси 5 долара, като му казах, че нямам каза “Хубаво! Тогава дай 10...”. 

Моят малък черен опит
Сабалито << | >> Професия отварячка