Африканците са прекрасни невинни създания – искрени и неподправени. Много често мисля за тях и откровено ми липсват. За мен те представляват смисълът на понятието „щастлив човек“.
ВМЕСТО ЕПИЛОГ
Африканците са прекрасни невинни създания – искрени и неподправени. Много често мисля за тях и откровено ми липсват. За мен те представляват смисълът на понятието „щастлив човек“.
Ние, европейците, а и американците въобще не можем да се радваме на живота. Толкова сложни и опосредствани сме станали, че отдавна сме загубили онази чиста искреност и наслада от факта, че си жив, която може да се види само у децата. Където и да кацне самолетът, излетял от Африка, се вижда само някаква излъскана до блясък мъртва красота, стерилност, неестествена подреденост – ред насила. Навсякъде наоколо присъстват „паметници на трябването“. Хората нямат време да са естествени, спокойни и усмихнати. Ако все пак решат да се усмихнат, ще е „защото...“, а ако се засмеят, ще е „поради...“
Няма друга раса като коренните африканци с такива тела. Струговани, изваяни и съвършени. Красота и пропорция във всеки сантиметър и във всяко движение. Човешки същества с грация на газела, сила на тигър и бързина на гепард. Можех с часове да седя на плажа и да гледам група младежи и девойки как се забавляват. Родени атлети. Това са истинските африканци, без „бяла“ кръв. Колкото по-малко „бяла“ кръв, толкова по-добре. Така си е, „белите не могат да скачат“.
Ако се замисля за душата и характера на африканеца, изпадам в още по-голямо умиление. Когато е щастлив, африканецът се смее, целият се смее. Не се смеят устните или очите му, смее се с всичко, което има. Толкова е цялостен, че се превръща в самия смях. Когато е тъжен – плаче. Ако е жесток, ще е свиреп и безпощаден. Винаги е цялостен, истински и автентичен. Когато видя дете, което е щастливо, разстроено или изплашено, не ми хрумва да го питам „Хей, какво ти е?“. То се вижда какво му е, то не може да се преструва на нещо друго. Не се е научило и не знае, че може и трябва да потисне това, което му е, и да излъже, че му е нещо друго, което не му е...
Когато съм близо до тези хора, усещам енергия, сила, жажда за живот. Все едно съм до водопад. Африканецът е беден, според нашите представи е толкова беден, че не знаем как е възможно да е жив. В общия случай той не разполага с чиста вода за пиене, тоалетна, електричество и меки завивки. Живее в колиба, в дъсчена или ламаринена барака. Понякога е дори от кал. Той изглежда винаги по най-добрия възможен за него начин. Ако има възможност да се сдобие с обувки и риза, е сигурно, че обувките ще са черни и винаги лъснати до блясък, а ризата – снежно бяла и изгладена. Ще излезе най-късно към 5 часа сутринта, за да хване най-добрите няколко часа хлад, за да изкара прехраната на семейството си.
При идванията ми до България първото нещо, което ми се набиваше в очите, бяха намръщените, вечно недоволни и непрестанно оплакващи се хора. Африканците са ведри, усмихнати и позитивни безпричинно. Каквото и да се случи, вярват, че всичко ще се оправи, че ще стане по-добро! Точно обратното на нас българите. Ние, ако нямаме сериозни причини да сме усмихнати, сме намусени, недружелюбни, а често и груби. Каква ирония... Колкото повече имаш и постигаш, толкова по-недоволен и нещастен да ставаш.
Моят малък черен опит
АДАЛ, АБЕЛ И АЗ << | (no next)
