Тази история не е подходяща за хора със слаби нерви. Моля, пропуснете я, ако сте гнусливи.

WC

Тази история не е подходяща за хора със слаби нерви. Моля, пропуснете я, ако сте гнусливи. Историятa освен всичко е и срамна, та ще ви помоля да си остане между нас. Понеже най-съвестно ви предупредих за начина, по който ще се почувствате, считам всичко изцяло за ваша отговорност.

Прекрасна януарска утрин, неделя. Слънчево, топло, нежен бриз подухва от морето и полюшва клоните на палмата. На терасата съм. Отп ивам от кафето и се наслаждавам на океанското си вю. Закусваме и планираме ходене до плажа „Lа Palmeiras“ (Палмите) на петдесетина километра от града. Страхотно място – приказно. Всяка неделя има рибен пазар. Пазаруват предимно бели, натоварили джиповете си с хладилни чанти. Местните от сутринта са готови да извадят от морето невъобразими деликатеси. Може да се купят десетки видове риби, акули, лангусти, омари, октоподи… Аз обожавам една риба, която се казва linguagem (език). Сплескана е като нашия калкан. Има форма и цвят на телешки език – много вкусна риба. Добре, разбрахме се. Допиваме кафетата, минавам през банята и тръгваме.

Първото нещо, което не ми направи добро впечатление, беше необичайно повишеното ниво на водата в тоалетната чиния. Сякаш някаква по-голяма топка хартия не е могла да премине през тръбата. Пуснах водата на тоалетната и влязах под душа. Като погледнах повторно установих, че нивото на водата се е вдигнало още повече. 

Аз съм жена. Какво разбирам от канализация? Има кой да разбира. Извиквам разбиращия, посочвам проблема и казвам: „Виж тук нещо не е наред, не знам какво му е – оправи го“ и отивам да се обличам. Чуваше се някакво тракане от инструменти в банята и след десет минути отидох с намерението да кажа „ама хайде какво се мотаеш, давай да тръгваме“. Отговорът – „Не е толкова просто, не мога да го оправя“ – хич не ми се вписваше в плановете за деня. Разбира се, аз започнах да нервнича и да говоря глупости от рода на: „Ако ти не знаеш, да питаме комшиите, давай да ходим на плажа, то ще се оправи само“ и т.н. Не се оправи само... Не се оправи въобще. Да питаме комшиите не беше толкова тъпа идея...

Живеехме на петия от седем етажа. Отидохме при комшиите на третия етаж. Оказа се, че тоалетната им е запушена от два дни... и не я ползват. При тези на втория етаж положението беше аналогично... На първия ги нямаше. Докато кръстосвахме стълбището дойдоха тези над нас и гордо заявиха, че нямат ниакъв проблем с тоалетната, онези на седмия етаж също. Никой не разбираше какво се случва, но и никой освен нас не изглеждаше заинтересован. Беше ясно едно, нещо достатъчно голямо е запушило тръбата и тя нямаше проходимост. Изтичах до къщи да видя какво става и щях да припадна! Тоалетната преливаше по пода в банята... Т.е. комшиите от горните етажи очевидно я ползваха... 

Хукнах като полудяла по етажите готова да убивам. Ритах по вратите на „комшиите“ на шестия и седмия етаж докато ги отвориха. Обясних им с крясъци, че на секундата трябва да спрат да ползват тоалетните си, защото практически техните „неща“ са у нас... по пода ми... И що за малоумници трябва да са като само преди минути говорихме, че има запушване на канализацията. Попитаха ме къде според мен да си вършат нуждите? Не знам и не ме интересува по дяволите, им отговорих аз, само не у нас! Мъжът ми се опита да внесе спокойствие и здрав разум. Обясни, че при това положение ако ние ползваме тоалетната, всичко прелива на хората под нас на четвъртия етаж и е въпрос на много малко време производството от 6–7-членното семейство на седмия етаж да се появи по пода им. За мое най-голямо учудване те не виждаха простата причинно-следствената връзка... Невероятно! Казаха, че няма да спрат да си ползват тоалетната, защото не те, а ние имаме проблем с канализацията. Аз бях в истински шок. Повръщах, плачех и виех в истерия сред море от фекалии и зверска смрад, която беше заляла напълно банята, кухнята и пълзеше към хола...

Това е Африка. Няма ремонтна служба, няма къде да се пренесем, не знаех какво да правим с нещата си и как въобще да стигнем до тях? Това беше катастрофа! Това беше безизходна ситуация. Запушихме на свой ред някак тръбата и оставихме горните етажи да си плуват в собствените „неща“. Платихме да изринат и измият пода, изкупих всичката белина, препарати и ръкавици в околността, но така или иначе месец и половина живяхме без тоалетна...

Никой да не е посмял да ме пита как! Никога няма да кажа!

Искате ли да знаете какво беше предизвикало фекалния апокалипсис? Слабоумните, неграмотни, нечленоразделни кретени от първия етаж решили, че им мирише, а как да не им мирише като нямат тоалетна чиния и съответно водна тапа, а дупка... Изсипали няколко кофи цимент... Няма дупка, няма миризма, няма проблем. Това е един от случаите, в които да убиеш е толкова, ама толкова лесно. 

Аз съм гнуслива и винаги съм била. Това преживяване държи първото място сред най-отвратителните в живота ми.

Моят малък черен опит
Кандонгейро << | >> BARATAS