Наръчник за безопасна употреба на графичния дизайнер
За да запазите физическото и психичното си здраве – не се виждайте с графичен дизайнер всеки ден! Ако все пак се налага – тази информация ще ви е от полза…
Защо написах тази книга?
Да ви кажа още от самото начало, че не съм графичен дизайнер, още по-малко писател или не дай Боже художник. Аз съм прост юзър, който се запозна с графичен дизайнер (Александър Георгиев).
Когато човек си купува нещо по-сложно от сандвич, обикновено търси някакви указания за ползване. Пералня, секция или контакт все трябва да има нещо за четене или указания в картинки. Така е много по-добре, отколкото да действаме на принципа "проба-грешка", да въртим и натискаме копчета в несвяст, докато стане късо...
Аз не съм някакъв титан на мисълта, но сметнах, че образованието ми по психология, годините работа с всякакви хора и не лош социален опит ще са достатъчни да се разбера с графичен дизайнер. Да, ама не... Копчетата, и ключетата, и врътките са там, ама като натиснеш Play – той спира, а на Stop – тръгва... Но не винаги е така. Може да е обратното или каквото и да правиш, нищо да не става.
Сигурно ще искате да знаете защо написах този наръчник? Представете си дистанционно на телевизор. Е, не е просто колкото химикалка, но не е и космически кораб - всички ги ползваме.
Ако известно време натискате разни копчета и то прави каквото се сети, без да можете да откриете никаква зависимост между вашите и неговите действия, няма ли скоро да дойде момент, в който ще се дразните все повече и повече, ще започнете истерично да натискате по 5 бутона едновременно, ще започнете да си говорите сами: "Kакво ти става, бе?", "Какво не ти е наред?", "Чисто нови батерии ти сложих" и т. н., докато ви се прииска да го шибнете в земята?
Ето затова написах този кратък наръчник една вечер в състояние на крайна фрустрация. Тези хора – графичните дизайнери, абсолютно задължително трябва да предоставят подобно кратко четиво при запознанство. Човек трябва да бъде предупреден и да може да прецени дали да се занимава с тях или не.
Графичните дизайнери са много опасни обекти за изследване, те не бива да се доближават от психично нестабилни хора. Аз реших да се жертвам и поех огромен риск, защото имам опит в психиатричната клиника на 4-ти километър, клиниката в Суходол по алкохолизъм и наркомании, живяла съм 3 години в африканска държава по време на гражданска война и съм защитила дипломна работа на тема "Гранични състояния - неврози и психопатии".
Имам две новини за вас - добра и лоша. Добрата е, че има начин да се оцелее физически при ежедневни срещи с графичен дизайнер, но доколко може да се запази психичното здраве не съм сигурна. Лошата новина е - не искам да прозвучи като заглавие на хорър фим, но: Внимавайте! Те са сред нас!!!
Открих, че съм ви заблудила, че не само графичните дизайнери могат да предизвикат разстройство на личността и психоза с поведенческите и комуникационните си похвати. С ужас научих, че и представители на други професии с благородни имена, като музиканти и художници имат подобно поведение. Няма да кажа имената на информаторите си от съображения за тяхната сигурност.
Ако се запозная с някой и той ми каже: "Аз съм надзирател в затвор", "Аз съм касапин" или нещо подобно, веднага ще застана нащрек и няма да го изпускам от поглед. Обаче "Аз съм художник, музикант, графичен дизайнер" звучи толкова романтично и някак безобидно. Изобщо хората, които сядат пред празен лист хартия или екран (все едно) и трябва нещо да сътворят са взели много сериозно да ме плашат. Могат за нула време да създават някакви 4D паралелни реалности, някакви холографски светове и с лекота да ви въвлекат в тях.
Поради моя небрежност или поради тяхната склонност да се врат навсякъде и да знаят всичко, графичните дизайнери Трайчев и Георгиев се докопаха до записките ми. Точно когато си мислех, че с мен е свършено, те намериха съдържанието им за забавно и вярно, забележете "вярно"... и решиха да го издадат.
Да ви призная, трудно беше да се огранича само в 40 точки. Спокойно можеше да са 140, обаче това беше управленско решение на г-н Трайчев. Не мога да не използвам случая за да ви кажа, че някак си, нямам представа как, този човек ме накара доброволно да се съглася да направя илюстрациите към нея. Така той ме наказа жестоко за всичко написано... Аз, дето съм заобиколена от художници, а самата никога не съм рисувала повече от кръгче с очички и носле за слънце, се наложи да рисувам...
Ето, оплаках ви се с какви ужасни хора си имах работа и какви лоши неща ми се случиха. Интересен факт е обаче, че не съм избягала и по някакъв мазохистичен начин всичко това ми харесва. Харесвам тези хора, защото карат нещата да се случват, защото могат и знаят как да направят от нищо нещо. Много малко хора имат волята, енергията и способността да накарат другите да направят повече, отколкото те са си мислели, че могат.
* * *
По-горните обяснения във вид на съпътстваща статия към наръчника написах за Градското списание.
През 2012г. се появи на бял свят книжката-наръчник. Господата Александър Георгиев и Димитър Трайчев се самоопозориха публично с моя помощ в 500 бр тираж. Наръчник за безопасна употреба на графичния дизайнер бе публикуван още на няколко места в интернет: Но комент груп, Сталкер и блогът на Асен Баръмов. Приятно четене:
Наръчник за безопасна употреба на графичния дизайнер
За да запазите физическото и психичното си здраве – не се виждайте с графичен дизайнер всеки ден! Ако все пак се налага – тази информация ще ви е от полза.
Здравейте, аз съм Нина.
Родих се и израснах в София в едно класическо семейство на висши партийци и баща арабин. Малко съм мелез. Едната ми баба е от София, другата е от Бейрут. Единият ми дядо е тракиец, другият 50/50 от французойка и алжирец. Някаква страшна манджа се е сготвила.
Завърших Университета със специалност психология. Преди това правих какво ли не. Учих стъкло и керамика, дърворезба, фармация. От 14-годишна започнах да се занимавам с обучение на служебни кучета – първо като хоби, после направих фирма. Това беше първата ми голяма страст. Четири пъти седмично ходех по 10 км в едната посока пеша с кучето ми на тренировки. Давахме наряди с истински милиционери от Трето районно нощем. Те ми казваха, че това не е куче, а легенда... Бях страшно горда. То беше най-добре обученото служебно куче в София.
Ходех да се катеря по скали и да се вра в пещери. Веднъж ме загубиха и почти 12 часа се щурах в тъмното. Добри пещерняци случайно ме намериха. Яздих кон. Един ден конят ми се изплаши, подхлъзна се на манежа и падна върху мен. Пет години тренирах джудо, докато за малко не осакатях от едно неправилно падане.
От най-ранно детство у нас винаги е било зоопарк. Баща ми много ми угаждаше, за разлика от майка ми. Имах костенурка, таралеж, пате, кучета, котки, канарчета, кокошка. Кокошката се казваше Нина и ми събираше трохите по масата. Имах и заек, но беше командирован в Бистрица, в къщата на чичо ми, след като една нощ изгриза част от ухото вуйчо. Имах даже и коза в апартамента на втория етаж! Обаче майка ми не можа да я преглътне. На третата нощ отишла до WC и за да не се разсънва не светнала лампата. Сблъскала се с козата. Събудихме се от писъци и трясъци. Като отворихме с баща ми вратата, от тъмното изхвърчаха обезумели от ужас козата и майка ми. Козата отиде и тя да пасе в Бистрица, понеже на нас ни беше дадена възможност за избор – „Аз или козата!“. Исках да уча ветеринарна медицина в Цюрих, но с баща арабин не ми се получи. Приеха ме фармация тук, в София, но след първата година не бях щастлива, отказах се и кандидатствах психология.
Преди да имам Mарти, който е вече на 12 години, бях няколко години в Африка да събирам тен близо до екватора. Генерал Жонас Савимби леко ми усложняваше живота като взривяваше някой далекопровод и спираше тока за по няколко месеца. Човек обаче като няма ток си купува генератор и си го прави. Като изключим маларията, коремния тиф, гражданската война, жегата и липсата на питейна вода, си ловях риба с Адал (старейшината на съседното на града село). Имах прекрасно океанско вю и много приятели. После реших, че стига съм се пържилa на 50°С жега и отидох в Канада на 40°С. Разликата между Африка и Канада неочаквано се оказа диаметрална.
В Африка законът за движение по пътищата и кои улици са еднопосочни се предава устно от баща на син, в Канада теоретичният изпит е от 960 въпроса.
В Африка „питейната”вода се вари 30 мин. и се препенва преди да се прецеди, а в Канада битовата дори не се плаща. С португалския се бях справила, така че и с френския нямаше големи драми. Записах се за редовен студент в университета. Непознатата канадска матрица леко ме измъчи с всичките си карти, номера, такси, декларации, айдита, данъци и какво ли не. Много хубава държава, чудесни условия и възможности, безплатно здравеопазване и образование, хората са на социална помощ трето поколение. Ако падна от колелото, докато стана вече ще са дошли три коли – полиция, линейка и пожарна. Няма не искам. Задължително вървят в комплект.
Три неща никога не разбрах – кога, къде и за колко време мога да паркирам, къде им е на тези хора естетическото усещане и кога, и какво ги радва. Всичко щеше да е по-различно, ако имах няколко живота... но понеже нямам, се прибрах в България.
Винаги съм искала да имам сокол и понеже няма как си купих папагал. Джаспър е рядко и застрашено от изчезване пиле от вида Слънчева аратинга. По тази причина има повече документи от мен.
От РИОСВ ще ме линчуват, ако той си смени жилището и те не знаят къде е в 15 дневен срок. Ръчно хранен е, което значи, че не е виждал папагалското си семейство и се мисли за човек; или мисли мен за папагал. Редовно ми е на главата докато съм под душа, понеже е амазонски папагал и обича да се къпе. Лошото е, че като види тенджера с вряща супа или отворен капак на тоалетна, пак това иска. Като хиперактивен летящ Джак Ръсел териер е. Отвреме навреме се разтревожва, че не се храня достатъчно и ме погва с някакви семена в човката да ме храни, и не приема отказ. След като изкълва вратовете на двама ел. техници още в коридора ми, много си повярва и силно се вживя в ролята на папагал-пазач!
Трябва да напиша изречение за чао, нали не върви да завърша с някакво пернато? Обаче не мога да го направя, защото хич не обичам ограничения, определения и всякакви мазни уводи и заключения в тях няма нищо важно. Единственият смисъл човек да си задава въпроса „Кой съм аз?” е да изреди толкова ужасно много „аз съм такъв” и „аз съм онакъв”, че да му втръсне и да осъзнае, че единственото, което има значение, е, че той просто Е! Това да СИ е напълно достатъчно.
* * *
1. Ако искате да ги разберете, развийте абстрактно мислене или за по-лесно – ясновидско. Общуването с графичен дизайнер често прилича на работата на ветеринаря, който, за да установи какво му е на дадено животно, трябва някак интуитивно и по външни белези да го отгатне.
За целта:
1.1. Накарайте го да ходи. Обърнете внимание дали замята някой от краката? С наведена глава ли е?
1.2. Оставете го в естествената му среда и го наблюдавайте. Чеше ли се по главата или другаде безпричинно? Ако да, това може да означава: затормозен е, има проблем с композицията, шрифта, сроковете.
2. Ако сте, или ще ставате близък с графичен дизайнер, непременно трябва да знаете какво е ротогравюра, флексопечат, преге, биг, сито, CMYK, RGB, метранпаж и, съответно, метранпажист. Те не искат около тях да се мотаят някакви неграмотници.
3. Винаги имайте резервни планове за вечерта, съботата и отпуската си, за да не се разстройвате и разочаровате, понеже твърдата ви уговорка с тях не винаги означава много. Те са ангажирани предимно със себе си.
4. Всички те са много суетни, но суетата им се проявява по различен начин. Типовете, които познавам, са:
4.1. Гръндж дизайнер – пола или панталон тип „джобарник“, горна дреха – нещо с неравномерна дължина по краищата, може на дупки, кръпки или с бродерия. Цветовете са „бъркани”.
4.2. Марков дизайнер – нивото е високо! От гащите и чорапите до изтривалката пред вратата всичко е бутиково и брандирано.
4.3. Дизайнер „Аз съм над дизайна – маркетингът не ме лови“ – За тях съществителните са по-важни от прилагателните. Телефон – без значение годината на производство, часовник – пластмасов електронен, дрехи – удобни, може и second hand.
4.4. Дизайнер „Аз съм артист и всичко по мен е Арт“ – това е смес от горните видове и понякога резултатът е „майка болонка, баща пинчер“. „Марката” съм аз! Това, което съм преценил да облека и направя, е „стандарта”.
5. Очаквайте неочакваното по всяко време.
5.1. Свиквайте, че често ще ви дават нареждания, които се състоят само от глагол или само от съществително. Вие трябва да сте достатъчно бързи и интелигентни, за да съобразите какво се иска от вас.
При командата „Дай!”. Не искайте повече информация – губите им времето. Гледайте ги в очите и започнете да изреждате най-вероятните съществителни: „Цигарите?”, „Солта?”, „Документите?”, „Парите?”... Лесно е… При команда – съществително („Цигари!”) – изреждайте съответно глаголи: „Да ти купя?” „Да ти ги подам?”... При отгатване получавате награда – повдигане на вежда.
Това е Джоки (Мария Зафиркова), която очевидно предлага съществителни.
5.2. Ако в интимен момент човекът се скове и погледът му застине – не го приемайте лично, защото това е свързано с работата му, не с вас – сетил се е как да направи някаква лигатура в логотипа.
5.3. Може да не заминете на почивка или да не отидете на сватба, защото точно сега има вдъхновение и иска да поработи... Това с работата е някакъв вид бременност – обаче никой не знае кога ще е раждането и колко време ще продължи.
6. Когато започне да повтаря вашите изречения, това е сигурен белег, че мисли за друго. И въобще е другаде.
7. Бъдете готови да си смените гардероба, прическата, цвета на лака за нокти, обзавеждането, колата. Ще подходи към вас концептуално. Ще ви направи пълен редизайн, но само ако сметне, че сте продукт, който си заслужава инвестицията.
8. Не очаквайте прости обяснения на родният си език, а абстрактни. Ако настоявате за нещо по-конкретно – може да получите век-торни.
9. Ако ви даде отговор, не бързайте да се радвате – той не е окончателен, това е само идеен проект.
10. Ако искате просто да си пообщувате с него, намерете начин да му го представите като работа.
11. Никога не показвайте, че не разбирате за какво говорят.
12. Тези хора често са радостни или нервни по причини, които не подлежат на вербализиране. Просто ги приемете като времето.
13. Обичат да ги хвалите, но ще приемат похвалите само ако сте „някой“ в техните очи. Така че се заемете с изучаване на цветознание, типография, композиция.
14. Забравете за обяснението „Просто така го почувствах“ или „Просто така ми харесва“. При тях няма прости неща! Всичко има дълбок смисъл, сложни причинно-следствени връзки и вътрешна логика.
15. На вечеря с графични дизайнери не се чудете, ако някой от тях си поръча никому неизвестната риба MAHI MAHI и се затюхка как да построи лого от тези „греди“.
16. За тях няма добре направено меню в ресторанта.
17. Преди среща с графичен дизайнер избирайте какво да облечете със скала на Pantone в едната ръка.
18. За тях нищо не е само това, което изглежда. Нормално е, ако си купят сладолед на клечка, вниманието им да бъде привлечено от опаковката дотолкова, че да изхвърлят сладоледа, за да освободят и другата ръка, така че да разгледат по-добре печата и формата на опаковката.
19. Тези хора не могат да вървят по улицата без да четат, да се удивляват или да критикуват афишите, надписите на магазините и всякакви печатни материали. Те са дълбоко убедени, че са проектирани и изпълнени от некадърници.
20. Ако искате да ги прогнозирате, просто си помислете – кое е обратното на очакваното? То ще се случи!
21. Ако усетите, че погледът му минава през вас, запазете спокойствие и действайте според правилата при среща със сомнамбул – не го стряскайте, не го докосвайте, той сам ще влезе в тялото си.
22. Ако неочаквано ви изненада като започне да говори, не мислете, че на вас нещо не ви е наред. Това е коментар за:
А) нещо, което сте говорили преди три часа.
Б) нещо, което е гледал по телевизията вчера.
В) нещото няма връзка с вас, той просто мисли на глас.
23. Няма смисъл да им задавате конкретни въпроси. Подведете ги да ви кажат какво мислят по дадена тема. Ако все пак искате да зададете въпрос, нека бъде тип „момиче от село“. Уверявам ви – ще получите много интересни отговори.
24. Календарът на националните и лични празници не съвпада с техния.
25. Ако слушате двама графични дизайнери да си говорят, ще установите, че разбирате всяка тяхна дума, но някак общото е лишено от смисъл. Странното е, че след като са разменили няколко думи и два пъти повече мимики, вече са се разбрали.
26. Ако гаджето ви - дизайнер, каже, че ви готви изненада, бъдете нащрек и много бдителни, за да усетите момента, в който трябва да изпаднете във възторг.
27. Нещата, които ни заобикалят, за тях никога не са това, което са за нас. Вие разлиствате и четете списание, те „подравняват“, „наливат текста“, опипват грамажа на хартията, гледат дали е 4+4 цвята, има ли „бъркани“, какъв е UV лака и др.
28. Винаги ви искат мнението, само за да се убедят, че тяхното е по-правилно.
29. Ако нещо не знаете – питайте. Отговорът ще съдържа повече информация, отколкото искате и можете да поемете. Въпросът за дървото е неправилен. За да ви отговорят, първо трябва да научите за екосистемата, за климата, за гората, и след това за дървото.
30. Винаги се чувстват недооценени. Клиентът най-често нищо не разбира, не знае какво и защо го иска, и няма идея какво точно му трябва. Тези хора не изпълняват поръчки – те решават проблеми.
31. „Майкрософт Офис“ и най-вече „Уърд” им е омразен. Въобще „Майкрософт” е мръсна и обидна дума.
32. Ако някога по някакъв повод ви се наложи да използвате шрифт, направете всичко възможно да е безсерифен, даже и да е Verdana. Всички те са влюбени в Helvetica и мразят Park Avenue, Comic и подобни наивни лиготии.
33. Ако някога на прости въпроси като „Какво правиш?”, „Какво ти е?”, „Искаш ли да излезем?”, „Да приготвя ли нещо за хапване?” ви обсипят с крясъци, вие веднага трябва да се досетите, че отново не е нищо лично. Човекът е в процес на раждане на идея, търсене на решение или има проблем с композицията. Той не знае какво му говорите, а гласът ви е прекъснал мислите му. Странно и незнайно, как понякога само една ваша дума може да го върне часове назад в проекта, върху който работи.
34. Ако искате нещо да им кажете, първо си го преговорете. Разполагате с минута до две преди да загубят интерес, да спрат да ви слушат или да ви довършат мисълта. Те знаят какво искате да им кажете преди да сте започнали и могат да го изразят по-добре от вас.
35. Ненадминати майстори са да ви накарат да се чувствате слабоумни.
35.1. Когато ги питате нещо, ще ви задават въпроси, докато си отговорите сами.
35.2. Хващат тезата ви и започват да я развиват и разтягат, докато я превърнат в абсурд.
35.3. Карат ви да се усъмните сериозно в умствените си способности като започнат да ви питат:
- Аз какво ти казах?
- Не помниш ли какво говорихме?
- Ти не ме ли слушаш?
- Колко пъти да го казвам?
- Защо не помислиш малко?
36. Тези хора живеят в детайлите. Могат да виждат грешките и несъвършенствата във всичко и ако не искате скоро да се превърнете в шарка от тапета, спешно се посветете на многопластово самоусъвършенстване.
37. Те трябва да бъдат постоянно стимулирани и провокирани. Най-комфортно им е между 110 и 220W – иначе залиняват.
38. Ако сте в компания на графични дизайнери за вечеря, не си представяйте спокойна и дружелюбна атмосфера, въпреки че може в началото да ви създадат такава илюзия.
Нужен е съвсем малък повод, за да се захапят за гушите, като например една нищо и никаква 0,2 пункта червена линийка по CMYK.
Оттук се започва извънземна битка с непонятни оръжия и цел. Как определяш ъгъла на печат по пантон? А? Ами ъгъла в плътняк? А, моето момче/момиче? А знаеш ли, че съм се борил 10 години с халфтон скриин??? Да бе, да! Айде да те видя да печатиш на флексо без преливка и да не знаеш къв е дотгейна. Абе под 7 % и над 90 % забрави! К’ъв ементал бе, той направо пращи от циан и жълто! И така нататък и така нататък… до безкрай.
Ако страдате от мигрена си тръгнете – никой няма да забележи. Ако не страдате от психоза и останете – ще страдате.
39. Ако смятате, че тези „хора” в 02:00 сутринта, след предостатъчно количество алкохол, ще забравят за миг, че са графични дизайнери, то тогава ви очаква голяма изненада.
Те може вече да нямат обичайните си речеви възможности, но с погледи, междуметия и намигания ще разкритикуват страха на дизайнера на Tullamore Due да „реши проблема” с разрядката между последните две букви и на двете думи.
40. Не излизайте с тях на пазар. Не спорете с тях, че нещо е практично – това понятие те не го разбират. За тях нещата трябва да са „правилни” и „както трябва”.
BONUS. Ако работи – забравете за него. Но ако все пак е наложително да говорите, следвайте следните стъпки за безопасност:
А) Не изниквайте внезапно от нищото, приближавайте се фронтално и бавно, за да не активирате периферното му зрение. Това го дразни.
Б) Не издавайте никакви остри звуци.
В) След като ви е забелязал, че сте там, изчакайте търпеливо докато ви погледне. Постепенно, когато погледът му се поизбистри, се усмихнете добронамерено и го заговорете.
Тази история е истинскa и всяка прилика с действителни лица, случки и събития не е случайна.
Според законодателството всеки графичен дизайнер има право да мълчи, защото всичко което каже, може да бъде използвано срещу него. Има право на адвокат. Ако не може да си го позволи, няма да бъде назначен служебен. Има право да се изказва по всички точки, без това да има някакво значение.
Заключение
Да сте близък с графичен дизайнер е едновременно проклятие и благословия – зависи какво ще си изберете. Те са изключително трудни за издържане с цялата им заядливост, саркастичност, егоцентризъм, критичност, с манията им за детайли, претенциозност, перфекционизъм, с провокативното им поведение, с нуждата им от все нови и нови стимули, агресивност, със способността им да ви манипулират. На всичко отгоре наистина знаят много за много, което винаги е дразнещо.
Всички те са фанатици – за нерелигиозните това е някакъв непонятен и ненужен Джихад. Неразбираемо ми е било да наблюдавам как хора в зряла възраст по всяко време на денонощието, независимо от състояние и обстоятелства, скачат, бранят, нападат и доказват веруюто си, докато не прозрях, че това не са хора, които, след като свърши работният ден, „закачат престилката си“ на служебната закачалка а с нея и служебните проблеми в пет следобед.
Графичният дизайн не е професия, не е набор от умения и знания, а определен начин на мислене, вид възприемане на света. Те не са на работа за определено време от денонощието, а докато намерят решението на даден проблем, докато налучкат правилната посока, докато им хрумне добрата идея. Тогава заядливостта им може да я видите като провокация, която води до ново познание. Егоцентризмът им – като сила на характера и борбеност. Манията им за детайли – не като дребнавост, а като прецизност. Агресивността им – като стремеж да се отиде отвъд познатото. Провокативността им, манията им за нови стимули, е съвсем обяснима, когато си представим, какво всъщност те правят всеки ден – нещо ново, което го е нямало преди...
