100 Никулдена

Преди около година и половина Димитър Трайчев ми подари една банкнота от 100 никулдена.

Преди около година и половина Димитър Трайчев ми подари една банкнота от 100 никулдена. Зарадвах й се аз много, прибрах си я в портфейла, ей така да ме усмихва като я видя. Така беше до един инфарктен ден, от ония в които нищо не е така както си планирал, бързане, нерви, задръствания и на всяка крачка спънки. Телефона звъни и задачите ми се увеличават с още една - трябва да купя антибиотик и други лекарства. Докато говоря виждам аптека, съответно веднага следват десен мигач, рязко спирачка, оставям колата на аварийки и хуквам през платното. Няма по-безпомощно същество в градска пешеходна среда от онези шофьори, които не слизат от колите си.

Както може такъв да пресече улица, никой друг идиот не може. Уличните кучета са се научили да изчакат на светофара, за да се съберат хора и да пресекат с тях на пешеходна пътека. Шофьора без кола стъпил на двата си крака на платното, който се опитва да стигне с цената на живота си до отсрещния тротоар, е жалка гледка. Чувства се гол и сакат и дезориентиран. Гледката на фучащите коли в двете посоки му е непонятна от тази му необичайна гледна точка. Докато се чуди как да се „включи в движението“, как да подаде „пътепоказател“, за да информира другите участници в движението за намеренията си, как да „изпревари“ или да се „прибере“ зад някой, има голяма вероятност невинен шофьор да го отнесе и да иде в затвора, все едно е блъснал човек.

Та, както бързам и съм закъсняла за сума срещи, пресичам аз като Маугли, току-що дошъл от джунглата. Влитам в аптеката. По вида на възрастната фармацевтка, която ще ме обслужва разбирам, че докато купя каквото ми трябва ще съм назад с поне още 15 минути.
След нямаме това, а може ли да го заместим с онова, ако искате да го поръчам, не сакън, ще го заместим с... се сдобивам с една торба лекарства. Отварям портфейла, там се мъдрят дребни банкноти и една столевка. Давам столевката, жената ми връща осем и двайсет примерно и аз се готвя да тръгвам, когато тя: сбърчва чело и присвива очи, държи банкнотата с две ръце и ту я приближава, ту я отдалечава от лицето си. Накланя глава и я изнася встрани, за да я разгледа на по-коса светлина. Забелязвайки всичко това леко раздразнено я питам:
– Какво има? Тя се смути и бързо си свали ръцете надолу под тезгяха заедно с банкнотата.
– Нищо!
– Как нищо, нали Ви виждам?! Погледна ме като дете, хванато на местопрестъплението и бавно си извади ръцете изпод тезгяха с банкнотата. С ужас видях, че това са моите 100 никулдена и спонтанно издадох вик, който приличаше на аууу с ахване.
– Леле, извинявайте много! Станала е грешка! - Много се притесних, щях да измамя жената с истинска несъществуваща банкнота. Жената, с вид на човек, който много се е минал, но е избрал да постъпи честно, съжалително ме попита.
– А, каква е валутата?
Как да й кажа, че за една бройка щеше да „влезе вътре“ с почти сто лева, как да я разочаровам, че не тя постъпва честно, а аз?! Не, не можех да й взема тази морална награда!
– Много скъпа е тази валута... и съм Ви много благодарна, че ми я върнахте!
 

Сто никулдена. Димитър Трайчев, 2014. Автор на базовото векторно изображение - Искра Трайкова Кулешова.