Български баровски хотел в Боровец. Будка с бариера. На бариерата виси бележка, принт А4 "Гостите на хотела заплащат паркинга 10 лв за денонощие". Бариераджия липсва…

Боровец

Странно нещо са блок-масите

Бариераджия липсва. Госта след няколко клаксона гаси колата, зарязва я пред бариерата и тръгва да търси къде е рецепцията, за да пита някой ще го пусне ли на паркинга. 

Скоро бива информиран, че това не може да се уреди. Няма свободни места, но може да иде да си търси късмета навън в синята зона или в ей онази уличка изодзад хотела между преспите, ако намери място. За да не се хабят усилия всичко това да се обяснява на всеки гост по отделно се заформяме групичка от новопристигнали и ни се обяснява вкупом. 

Хотела разполага с 200 стаи и 20 паркоместа, който свари той натовари.

Вие да видите драги зрители какво позитивно и добро начало за Великденските почивни дни... Озовавайки с на общинския паркинг, където цената също е 10лв на ден ни обясниха, че сме взели добро и мъдро решение. Всичките ония осем коли, които бяха любезно насочени да паркират безплатно в ей онази уличка зад хотела в преспите след малко ще бъдат извозени в буквален и преносен смисъл, защото "паяците" вече идвали. 

Ченето ми увисна...
— Ама.. онзи човек от охраната каза на онези хора да паркират на онази улица! Как така вече идват "паяците" да ги вдигат?!
— Аааа... Ами той е нов и може да не знае. Само от два месеца е тук...
— Нов? От два месеца? Сега е Април, значи почти цял сезон е тук, как няма да знае?!

Такааа, късметлии се оказахме, че не затънахме в пряспа и не ни вдигнаха колата.

Влизаме. Над главата на рецепционистката гордо е закачено логото на хотела и под него 4 запълнени звезди и една куха.... Закачка или лъжа? Закачка и позитивизъм трябва да е, тенденция и стремеж. Запознаха ни се с правилата. Вечерята е ранна от 18 до 20ч. да не ни е тежко на стомаха и да сънуваме кошмари. Трябва да сме позитивни. Ще ни остане много време за: джаги, тенис на маса, въздушен хокей, билярд.....

Уговорихме си среща с нашите приятели в 19ч. да вечеряме. Ресторанта се оказа пълен. Куп гости като нас стоят и се оглеждат, места няма.
— Какво става тук?! Освен, че нямате паркоместа за гостите си, да не би посуда, маси и столове също да не ви достигат?!
— Ами да, съжаляваме... Може или да изчакате някоя маса да се освободи или да ви настаним в друго помещение.
— Какво значи друго помещение?
— Ето тук по коридора, през вратата в дъното.
— Да вечеряме на пластмасови маса и столове в този студен изолатор?! Вие наред ли сте?!
— Ами да, малко е хладничко тук. Сега ще видя какво мога да направя за вас, ще ви уредя някак.
Много е хубаво да те уредят с маса, стол и топла вечеря след като си предплатил.

Странно нещо са блок масите, изпълват ме с противоречиви чувства. От една страна можеш да видиш различни видове храна и тогава да решиш дали и коя искаш да я ядеш. От друга страна обаче идеята да чакам права с чиния в ръка на опашка и да правя няколко "курса" до масата си хич не ми харесва. Не ми харесва и да си сипвам супа от казан, нито да обирам остатъци пиле с ориз от гигантска тава сякаш излязла от кухнята на Карабас Барабас.

Усещането да чакам персонала да изнесе от кухнята пълна тава, за да замени празната ме върна като машина на времето години назад в "Пионерски лагер Юндола". Тогава бяхме малки и все още недостатъчно калени пионерчета. Не бяхме в състояние како сега да сдържим изненадата и разочарованието си и от опашката се чуваше "Еееех" и "пфуууу", когато вместо пиле с картофи донасяха боб яхния. Калени и с каменни изражения на професионални покерджии всички както си бяхме с чиниите в ръка се разпръснахме по важни дела. Един се направи, че го викат, друг трябваше веднага да си провери телефона, трети хукна към някаква тава в дъното сякаш случайно е бил тук и хич нищо не е чакал. Странно, но и интересно нещо са блок масите. Пълен ресторант с хора, всички ядат сякаш това е първата храна, която виждат от три дни насам. Закуска е. Повечето, ако ги питаш закусват ли вероятно биха казали от "не" до "хапвам нещо преди кафето". 

А днес? Днес е друго. Кула от пържени филии в чинията. Купичка до горе с мармалад, 5 сварени яйца, сирене, шунка, наденички, шепа пакетчета с масло, купичка кисело мляко, каничка кафе... Кой по дяволите някога е бил способен да погълне такова количество и толкова разнородна храна на закуска?! А и плодове, много плодове. Не само плодовете са полезни за здравето и течности трябва да се пият за бъбреците. Кана с оранжев сок и кана със зелен сок. Залците трябва да има с какво да се преглъщат. Гледам и не вярвам. Хора с разнообразен външен вид, интелект и финансови възможности от такива с поддържана брадичка "катинарче" и очилца до такива с гуменки на платформа със сребърни флоралчета, пият съмнителни "плодови" прахчета разтворени във вода с цвят по пантон. 

Обедите и вечерите нямаше как да са по-различни. За да се пести време от "кусрове" до блок масата в една чиния могат да се сложат по часовниковата стрелка пилешко със сметана, върху него пържолки, отстрани картофки, до тях ризото. В полукръг лютеничка, зелева салатка, зелена салата, снежанка и отгоре вместо джудженца гъбки.

За да няма минавки в някои компании жените бяха с мисия "салати и десерти", мъжете с "мръвки", а децата с "хляб и прибори".

Настаняване. Обзавеждането е минималистично, пода е гол ламинат. Зимен курорт е все пак, сняг луга...трябва да се чисти лесно. Възглавниците са ни ниски, в гардероба намираме няколко, които без латексови ръкавици не е добре да се пипат. Целите са покрити с различни по форма, големина и цвят петна. Банята е прилична, чиста и има топла вода. Някои хавлии са с оръфани краища, но чисти. Приятелите ни нямаха този късмет. Първо смениха една стая, която вместо със спалня се оказала с два маломерни кревата. После се оказа, че осветлението им в банята не работи, а казанчето не спира да тече. От рецепцията обещаха да вземат мерки докато сме на разходка. Разсъждавахме кое е по-неприятно дали да слушаш течаща вода цяла нощ и да се напишкаш в кревата или да ползваш шума, за да се ориентираш в тъмното къде е тоалетната.

Казанчето го им го оправиха, но осветлението не успяха.

Понякога като щракнеш ключа светва, понякога не светва. Така в 3 през ноща моя приятел заварил жена си инженерно грамотна, покатерена на стол да щрака превключватели над входната врата с идеята някой да "захапе". 

Джагите гълтат пари и върху тях има бележка, че не работят, а на въздушния хокей шайбата сякаш куче я е ръфало. Цялата е нащърбена. Имало нова шайба, но я откраднали. Тази никой не я краде.

Понеже Великден е силно емоционален празник свързан с няколко дневно голямо веселие, след първата нощ реших да си купя тапи за уши. Винаги съм ползвала на "3М", едни такива оранжи и мекички. Струват някакви 47 или 75 стотинки, не помня. Намерихме единствената аптека в Боровец.
— Добър ден!
— Добър ден!
— Имате ли тапи за уши 3М?
— Имаме, не знам какви са, сега ще ви ги покажа – Показва ми някакви.
— Тези оранжевите са 3М, едно пакетче от тях моля.
— Заповядайте.
— Имате ли тампони за почистване на лице?
— Да, ето там в дъното има няколко вида, изберете си.
Избирам си. Нормално в супермаркета или аптеките в София са около 1,20-2лв.
— Какво ви дължа?
— 10лв
— Моля?! 

Погледнах продавачката с доста изненадан поглед. Мен е много лесно да ме излъжат на каса, на сергия, на кантар... Никога не гледам какво ми връщат, а да броя парите е голяма рядкост. Мога дори да платя и да си тръгна без покупката и се е случвало да ми подвикват и да ме гонят. В първия момент докато си отварях портмонето не се впечатлих от сумата, но в следващия си дадох сметка, че това, което купувам не може да е повече от 3лв.

Продавачката видимо се притесни.
— Извинете... не разбирам кое е 10 лева. Това са тапи за уши и пресован памук. Да не сте се объркала нещо?
— Не не съм. Тапите ви за уши са 6лв.
Същите тия уши не повярваха.
— Тапи за уши 6 лв?! Та те винаги са били стотинки.

Може да са били винаги, но не и навсякъде!