Наскоро попаднах на поредицата „Вечните приказки“ или „Световна класика за деца“ не помня точно... С възрастта отношението ни към приказките се променя. Някои не искат да слушат „празни приказки“, а други живеят „живот като в приказка“.

 

Детски приказки от Братя Грим

из Световната класика

Наскоро попаднах на поредицата „Вечните приказки“ или „Световна класика за деца“ не помня точно... С възрастта отношението ни към приказките се променя. Някои не искат да слушат „празни приказки“, а други живеят „живот като в приказка“.

Преди много години, още преди да стана майка, изкупих де що видях книжки с детски приказки. Докато се роди синът ми, така се бяхме подготвили, че сякаш до трийсет годишна възраст смятахме да му четем. Искахме, ако може с голяма фуния да му налеем в главата на горкото дете всичката световна, вечна и неувяхваща мъдрост. Клетото дете се оказа по-умно от нас и Слава Богу не допусна да му сторим това добро. Като стана на възраст да разбира, докато четяхме взе да ни гледа с нещо средно между изумление и отвращение. Много е тъпо да се чувстваш тъп пред собственото ти невръстно дете и да се чудиш как да се измъкнеш сух от елементарни въпроси като:
— Вие имате ли достатъчно пари? Защото, ако нямаме вероятно ще го оставим в гората да умре от глад.
— Човешкото месо вкусно ли е?
— Всичко това истина ли е?
— Йори магаре ли е или плюшена играчка? Как така плюшена играчка говори на друга плюшена играчка? Не искам да ми четеш глупости, за това как плюшени играчки си говорят!
— Ако разпоря корема на Хепи (кучето ни), тя ще умре. Как така ловецът е разпорил корема на вълка, напълнил го е с камъни и той пак e жив?
— Вълк не може да глътне цяло момиче и баба й... 

С баща му се чувствахме като пълни идиоти когато един ден заключи:
— Казвате ми, че не трябва да се лъже, а всичко, което ми четете е лъжа. Искате да заспя, но тези истории са ужасни и гадни. Не разбирам защо го правите.

Това беше последната вечер. Никога повече не четохме приказки. Така бяхме травмирали горкото дете, че дълго време след това като му разказвахме нещо питаше:
— Това сега истина ли е или пак от ония глупави приказки?
— Това наистина ли ти се случи или си измисляш?
Все си мисля, че като се пише приказка за деца трябва посланията и внушенията да помагат в малкият човек да се изгражда правилна ценностна система, да подкрепят развиването на добри качества като: кураж, доброта, честност, разбиране, емпатия и т.н. 

Коя съм аз да смятам приказките на Братя Грим за идиотски? Може би в тях се крие някаква неземна мъдрост, която с  ограничения си интелект не разбирам, или пък са прави хората и на децата не бива да им се представя света нереалистично. Какво ново от 1785 г.? Всички „новини” и сега са: син закла семейството си с брадва, майка изхвърли новороденото в боклукчийския контейнер, изнасили..., обра..., уби…  

Какво научават децата от приказките на Братя Грим

 

Хензел и Гретел

Първият урок е: парите са най-важното нещо в живота на хората. Първо са парите, после всичко останало. Ако има пари, има семейство, родители, дом. Ако няма – се отървават от теб.

Враговете ще те научат да оцеляваш. Първите врагове са родителите ти. Те могат да те убият по много начини. За да оцелееш трябва да се научиш да си търпелив, да издържаш на стрес, да носиш отговорност за живота си и да ги надхитряш.

Подслушвай плановете им да те унищожат и измисли стратегия - това ще развие мисленето ти в критични ситуации. Ако оцелееш докато се сдобиеш с шеф, този опит ще ти спасява живота нееднократно.

”— Свършено е вече с нас.
— Мълчи, Гретел, отвърнал Хензел - не се тревожи, аз ще измисля нещо.
Месечината греела много ярко и белите камъчета, насипани пред къщата, лъщели като монети. Той се навел и напълнил с камъчета джобовете си."

Ако един от родителите ти не иска да те убие, другият ще го убеди. Вади си изводи. Те са ООД и ти винаги ще си прецакан.

“— Не, жено — рекъл мъжът, — не мога да сторя това. Как ще ми даде сърце да оставя децата си сами в гората? Та дивите зверове скоро ще ги намерят и ще ги разкъсат!
— Колко си глупав! — рекла тя. — Тогава и четиримата ще измрем от глад и на тебе не ти остава нищо друго, освен да приготвиш дъските за ковчезите. И не го оставила на мира, докато не се съгласил.„ 

Най-доброто, на което можеш да разчиташ е съмишленик, някой като брат (Хензел) или сестра (Гретел), който също е осъден на смърт.

Всички хора са жестоки, така ще се научиш да не се доверяваш на никой. Преди най-близките ти хора да ти причинят зло ще те лъжат до последно, че всичко е наред, дори ще се правят на грижовни.

"— Знаеш ли какво, мъжо? Рано-рано утре ще заведем децата в гората. Ще им запалим огън и ще дадем на всяко по едно парче хляб, после ще отидем да си гледаме работата и ще ги оставим сами. Те няма да намерят пътя, за да се върнат вкъщи, и така ще се отървем от тях.”

Единственият начин да оцелееш е да си коварен и да убиеш. Изпечи вещицата в собствената й пещ! Окради богатството й, заграби колкото можеш повече и го занеси в семейното ООД. Може родителите ти да са те оставили да умреш от глад, но чуждите искат направо да те изядат.

”— Хей, Гретел - викнала тя на момичето - поразмърдай се и донеси вода! Утре ще заколя Хензел, все едно дали се е угоил или е останал мършав, и ще го сготвя... После се доближила до пещта и пъхнала главата си в отвора. В същия миг Гретел я блъснала тъй силно, че тя влетяла вътре, а момичето бързо затворило желязната вратичка и спуснало резето. Ех, като заревала вещицата, да ти настръхнат косите! Но Гретел побягнала оттам и злата вещица изгоряла.... влезли в къщичката на вещицата, а там във всеки ъгъл имало сандък с бисери и скъпоценни камъни.
— Тези са по-хубави от нашите камъчета — рекъл Хензел и наслагал в джобовете си толкова, колкото побирали.„

”Свърши приказката вече,
при това е късна вечер,
та върви да спиш веднага!
Чакай, виж, там мишка бяга!
Май че иска да се скрие
бързо в дупката си пак.
Улови я, одери я
и уший си нов калпак!”

Край

„Корените на тази приказка вероятно се крият в периода 1315–1317 г., когато в цяла Европа имало страшна липса на ресурси и ужасен глад, довели до болести, масова смърт, канибализъм. В тези години много отчаяни родители просто изоставяли децата си, тъй като не можели да се грижат за тях. По отношение на вещицата с къща от сладкиши пък се смята, че първообразът е на сладкарката Катарина Шрадерин. Около 1600-тата година тя ръководила успешен бизнес и мъж сладкар, който ѝ бил конкурент, пуснал слух, че се занимава с магьосничество. Повярвали на твърденията, озверелите съседи хвърлили Катарина в собствената ѝ пещ.”

 

Снежанка

Това е приказка предимно за момиченца. От нея трябва да научим най-, ама най-важното нещо за едно момиченце е да е красиво. Нищо друго няма такова значение като красотата. Ако някоя е по-красива от теб трябва ти като кралицата да не намираш покой ни демен, ни нощем и задължително трябва да прежълтяваш и позеленяваш от завист.

Също така незабавно трябва да намериш някой(ловец), който да убие и изкорми от красавицата белия и черния й дроб. Нека после ти ги донесе, за да ги изядеш! Ха, да видим сега колко ще е красива без дробове!

”— Не искам вече да виждам това дете пред очите си. Заведи го в гората и го убий, но за доказателство ще ми донесеш белия и черния му дроб... Готвачът ги сварил в солена вода и злобната жена ги изяла, като си мислела, че яде белия и черния дроб на Снежанка.„

Ловеца не убил Снежанка, откъдето отново можем да си извадим извода, че от красотата по-важно няма. На мъжете от нея им омекват коленете (пушките, ако са ловци) и им отслабват ангелите.

От попадането на Снежанка при джуджетата пък става кристално ясно, че и най-голямата красавица е слугиня (домакиня). Трябва да се примирим с това. Можеш да си колкото си искаш красива, но трябва да переш, чистиш, готвиш и всякакви други неща да правиш, ако искаш някой да те храни. То само с красота не става, иска се и да даваш нещо от себе си.

”— Ако си съгласна да ни гледаш домакинството, да готвиш, да оправяш креватчетата, да переш, да шиеш и плетеш, и ако си съгласна да поддържаш навсякъде ред и чистота, можеш да останеш при нас и нищо няма да ти липсва.”

Ако искаш да си най-красива на света, не се доверявай на ловци. Заеми се лично да премахнеш конкуренцията. Първо опитай душене с примка, а ако не се получи, действай с отрова.

Не че някой иска да заеме мястото на Снежанка и да слугува на седем джуджета, а защото въпроса с красотата винаги е принципен.

”— Снежанка ще умре, дори това да струва собствения ми живот! – викнала тя.” Този начин на логическо мислене, ще се запечата за цял живот в съзнанието на малкото момиченце.

Красотата е безсмъртна. Най-добре е да си жива и красива, но и умряла не си за изхвърляне. Все ще се намери някой принц некрофил, който да иска да те откупи със все ковчега.

“Дълго, много дълго лежала така Снежанка в ковчега и не изгнила…„

Тук децата започват да задават въпроси и разбират истината за гниенето на телата (приказката неусетно преминава в урок по биология) и че само ако са много, ама много красави като Снежанка, ще умрат без да изгният.

Принца:
”— Продайте ми тоя ковчег, ще ви платя за него, каквото искате.
Ала джуджетата отвърнали:
— Не го продаваме дори за всичкото злато по земята.
А той рекъл:
— Тогава подарете ми го, защото аз не бих могъл да живея, без да гледам Снежанка. Ще я почитам и уважавам като най-свидното си на света.”

Това е африкански подход! Щом не искаш да ми го продадеш, ми го подари. Едно хлапе в Ангола докато чаках на светофара ми поиска пет куанзи, като му казах, че нямам, то каза „ОК, няма проблем. Дай ми десет!”

Този принц смята да почита и уважава труп, като най-свидното му на света... Само това изречение е достатъчно да ме хвърли в размисъл и да запрелиствам МКБ 10 (Десета ревизия на Международната класификация на болестите) в клас. V - раздел психични и поведенчески разстройства.

Ако искаме на злобарките да им се „пръсне сърцето” и да „паднат мъртви на земята” ни трябват три неща: да сме красиви, да си намерим богати принцове и да се омъжим за тях.

”И като влязла в двореца, познала от пръв поглед Снежанка, вцепенила се от страх и ужас и не могла да мръдне от мястото си. Злобното й сърце се пръснало и тя паднала мъртва на земята.”

Тук детенцето се усмихва ангелски и заспива доволно с представата в съзнанието си за пръснало се сърце. 

Смята се, че приказката е базирана на трагичния живот на Маргарет фон Валдек, баварска благородничка, живяла през XVI век. Брат ѝ използвал за работници в мината си малки деца. Заради тежкия труд някои от тях получили увреждания и не се развили физически добре, поради което ги наричали „джуджета“. За да утолят глада си, децата крадяли ябълки от дърветата на един фермер, който пък си отмъщавал, като понякога намазвал плодовете с отрова – оттук и моментът с отровната ябълка. Мащехата на Маргарет я мразела и я изпратила в кралския двор в Брюксел, за да се отърве от нея. Там младата жена станала любовница на испанския принц Филип II. Баща му, кралят на Испания, обаче не одобрявал връзката и заповядал да отровят Маргарет, както и се случило.

Пълна лъжа значи. Красотата не побеждава, а те убива. Всички момиченца се объркахме сега… Точка и край.

 

Рапунцел

Романтика и психични заболявания дебнат отвсякъде. Заради една рапица цяла хорър-драма се разиграва. Ако тази приказка я слуша момиченце само може да се моли майка й да не я е продала вече на някоя вещица за стрък рапица. Рапунцел може и да е била нормална до някое време, но силно се съмнявам да е така с тези лоши гени, които е наследила и средата, в която расте. Майка със свръх ценни идеи за рапица и обсесивно-компулсивно разстройство, слабохарактерен баща крадец и съседка шизофреничка – горкото дете. От какъв зор вещицата я затваря в кулата и косата става второстепенен герой, никой от Братята Грим не казва.

„Рапунцел станала най-хубавото момиче на света. Когато навършила дванадесет години, магьосницата я затворила в една кула сред гъста гора. Кулата нямала нито стълба, нито врата, а само едно малко прозорче най-горе. Щом магьосницата пожелаела да влезе при Рапунцел, заставала долу и викала:
— Рапунцел мила, украси стената със своите коси!”

Рапунцел спускала косите си и магьосницата се покатервала по тях. А, сега де! И на цялата тая лудост и болест се повява някакъв душевно богат, безработен принц лентяй.

„Царският син обезумял от мъка и в отчаянието си скочил от кулата. Останал жив, но тръните, сред които паднал, изболи очите му.”

И как мъжете да са романтични и доверчиви като заради дъртата грозотия-катерачка и младата руса кукувица окьоравя цял принц, какво остава за обикновен мъж?!

Горките деца, горките деца…

Основата на Рапунцел се крие в една история от III век сл. Хр. Селски търговец от Мала Азия обожавал дъщеря си ѝ забранил да има ухажори. Когато пътувал, я заключвал в кулата на дома си. Няма източници за това как косата става важна в цялата история. Знае се обаче, че момичето приело християнството и започнало да крещи от кулата молитви, които се чували из половината град. Разбирайки за това, баща ѝ я изправил пред местния езически съвет. Те настояли той да обезглави дъщеря си, ако тя не се откаже от новоприетата си религия. Заплашили го, че иначе ще вземат цялото му състояние. Бащата се съгласил и главата на девойката била отсечена.

Чудя се истиската история или приказката е по гадна.

 

Пепеляшка

Как би се отразила тази приказка на момиченцата? Докато заспиваш баща ти ти внушава следното: Не разчитай мен да те обичам, ако майка ти умре. Ще я заменя с друга жена и ще се грижи за нейните деца, а ти ще си мръсна, гладна и ще ни слугуваш. Всички ще те унижават и обиждат постоянно. Подобна мисъл да се насади в едно детско съзнание е достатъчно голямо престъпление, но приказката изобилства с още. Някои майки са готови да осакатят дъщетите си, за да ги продадат добре.

„Влязла голямата в стаята си да премери пантофката. Ала палецът не влизал — обувката била много малка за нейния крак. Майката, която стояла край нея, й подала един нож и рекла:
— Отрежи си палеца! Като станеш царица, няма да ходиш пешком.
Отишла и тя в стаята си и напъхала благополучно пръстите си в пантофката, но петата й била много широка. Тогава майката й подала един нож и рекла: 
— Отрежи малко от петата! Като станеш царица няма вече да ходиш пешком.”

Днес родители подаряват на децата си силиконови цици, джуки и каквото трябва, за да ги прохарчат добре, но принцовете не са тъпи: „ Погледнал царският син крака на годеницата и видял, че от пантофката блика кръв и от нея белите чорапи са се обагрили червено. Обърнал коня и върнал лъжливата годеница в родителския й дом.

Русата и светлокожа красавица била гъркиня. Когато била малка, търговци на роби я заловили и я продали в Египет. Там полагала къртовски труд. Външният ѝ вид обаче бил необичаен за онези места и ѝ спечелил обожатели. Самият ѝ господар толкова я харесвал, че ѝ подарил чифт златни обувки. За нея чул дори фараонът Яхмос II. Настоял тя да стане една от жените му. Гъркинята имала известни церемониални правомощия, но основното ѝ задължение било да задоволява сексуално владетеля. Дали новият ѝ статус ѝ е донесъл вечно щастие? Едва ли.

Е, хубава работа… От времето на Яхмос II ли се катерим на високи токове, за да се омъжим за принцове?! Заради такива приказки ли имаме неизброими чифтове с обувки?! Е, хубава работа!

Якоб Лудвиг Карл Грим (1785-1863) и Вилхелм Карл Грим (1786-1859), детайл.
Източник: Интернет.