Приятелите са онези близки хора, които с удоволствие изтърпяват всичките ти простотии, защото са сигурни, че утре ще понесеш техните.

Добро утро

Слънчева септемврийска утрин. 08:00 часа. Вися в обичайно софийско задръстване. Колите едва пъплят, километрични опашки навсякъде, скучая. Излязла съм достатъчно рано, за да не закъснея за където отивам и по тази причина съм спокойна. Получавам безброй обвинения от приятели, че все не намирам време да им се обадя и реших да поправя тази грешка веднага. Ето сега ще им се обадя да си поговорим, да им обърна малко внимание, а и те на мен. Отварям Favorites на телефона и ги започвам подред. Та нали там са ми най–близките хора.

Звъня на първия. 
— Ооо, мило... я как и се наспинкал вече! Добро утро!
Той със задгробен глас...
— За... що бе? За... що ми при-чиня-ваш то-ва....
— Хайде, събуждай се вече... Има слънце... Аз съм в задръстване... Тъпо ми еее...
— Не викай, моля те и ме остави!
— Не, няма! Обърни ми внимание!
— Остави ме или ще те завия!
— Не! Не ме завивай! Да не си посмял!
Милооо, мило! Веднага ми отговори! Отвий телефона гадино! Не мога да повярвам, вярно ли ме зави?! Отвий скапания телефон! Ало! Алооо!
Възмути ме, ще го науча аз по–късно през деня! Затворих, не е забавно да си говориш сам.

№ 2 Приятелка от двайсет и пет години. Звъни ми минимум веднъж дневно, за да ме чуе, за да ми разкаже за жегата, за някаква статия във вестник, за някой си, който нещо бил казал по телевизията, за котките, за какво ли не.
Вдигна ми на третото позвъняване с:
— Какво става? 
— Нищо не става! Обаждам ти се.
— Защо ми се обаждаш?
— А, така ли стана? Ми ей така за нищо ти се обаждам. Ти само като стане нещо ли ми се обаждаш?
— По–бавно, ако обичаш... Защо ме будиш и какво искаш?
— Искам да си поговорим, да ми обърнеш малко внимание.
— Ти ли ми звъня преди малко на другия телефон.
— Не съм.
— Тогава е другият идиот – сина ми. Само вие двамата можете да правите такива простотии!
Възрастна жена съм, остави ме на мира!
— В задръстване съм и искам да си поговорим!
— В задръстване си? Ми... майната ти!
И ми затвори! Не мога да повярвам, затвори ми!

№ 3 синът й.
Поглеждам си „world time“, сега там е 23ч. Звънях му до откат, не ми вдигна. Вбесих се и му изпратих смс със съдържание: „Егаси гадните хора сте всички!“

№ 4 Бившият ми мъж.
Последният път като ми се обади, не беше подходящ момента, ето сега е подходящ и ми се говори.
Вдигна ми и шепти с пресипнал глас:
— А-ло, Нина? Добре ли сте? Какво има?!
— Спокойно, нищо не се е случило, не се тревожи! Просто ти се обаждам, да си поговорим!
— Да си поговорим? За какво? 
— За каквото искаш, предложи тема!
— Тук е два и половина през нощта и аз спя!
— А, аз съм в задръстване и ми е скучно!
— Разкарай се!
Затвори ми гада! Просто ей така безцеремонно е натиснал червената слушалка..
Егаси близките хора, наистина!

№ 5 Приятел!
Преди няколко дни се виждахме, както винаги беше много мил и внимателен.
Вдига ми със задгробен глас:
— Дааа...
След като разбра защо му се обаждам каза:
— Легнал съм си в 6 сутринта. Марш, птицо проклета!

№ 6 Моето Джи Пи.
Снощи ме държа на телефона има няма час, е не може да не ми отдели поне 10 минути сега!
Звъня. Три пъти ми се включва гласова поща. Ааа, без тия номера, какъв доктор си ми ти, като не ми вдигаш телефона?!
— К'ъв е тоя зор бе?! Какво става?! Кой е болен?
— Никой не е болен! Понеже снощи искаше да си говорим още, но аз заспивах, рекох да си довършим разговора. Останах с впечатление, че имаше куп недоизказани неща... В задръстване съм и имам време да те слушам.
— За това ли ме събуди?!
— За това!
— Болна си, но няма да те лекувам! 
— О! Така ли стана? Яд те е, че съм те събудила без да съм болна, а, ако съм болна, отказваш да ме лекуваш, когато ти казвам, че искам най–приятелски да те изслушам, ми се зъбиш. Абе какъв ти е проблема на тебе, а? 
— Ако ти се наложат инжекции, ще ти избера най–дебелата игла! 
— Ето! Имаш очевиден проблем с агресията. Сигурно за това си станал лекар, да можеш да си удовлетвориш потребността да мъчиш хората.
— Сбъркала си номера, обади се на психиатъра си!  Абе, защо въобще се занимавам с тебе?! Ако ме събудиш още веднъж за нищо, ще ти измисля нещо наистина гадно!
И ми затвори...

Възмутена и крайно огорчена съм от хората, които смятах за близки. Безчувствено–мързеливи поспаланци, които са много готини само, когато са нахранени и наспани в светлите часове на деня.

Скъпи мой Favorites, реакциите ви ме разсмяха до сълзи. Беше ми изключително забавно да ви будя. Направо не е за вярване, че едва днес ми хрумна тази чудесна идея. Мразя да ставам рано, но заради удоволствието, което ми доставихте днес, обмислям да си променя режима. 

П.С. Обмислям, но още не съм! Ако ще ми се извинявате, за това, че се държахте противно, моля правете го между 10:00 и 22:00 часа!