Ти сериозно ли бе човек?! Няма ли като за първи път да ми дадеш да го изчеткам, донесла съм една раница моркови и ябълки да го подкупя. После да излезем на разходка и да го водя…Пак спира да четка и пак ме поглежда смаяно...

Дон Хуан от Божурище

Дао на ездата

— Да, ама е много голям.

— Голям е. Той е в бокса и го четка а аз му говоря през решетката.
— Какво ще правим след като го изчеткаш?
 Поглежда ме смаяно.
— Ще го яздиш. Нали за това си тук?!

— Не питам това, а какво се прави като за първи път.
— Ще видиш.

— Не искам да видя, а искам да знам предварително.
— Защо?

— Защото ме е страх и мисля, че ти го казах поне 20 пъти за последните 10 минути.
  

Изправя се и пак ме поглежда с интерес.

— И ще те е страх по-малко, ако ти кажа какво ще правим?
— Да. Точно затова те питам.

Помисли малко и каза:
— Ще се качиш на гърба на коня и ще се учиш да го яздиш.

— Ти сериозно ли бе човек?! Няма ли като за първи път да ми дадеш да го изчеткам, донесла съм една раница моркови и ябълки да го подкупя. После да излезем на разходка и да го водя…

Пак спира да четка и пак ме поглежда смаяно.

— Ти нали имаш час за езда?

— Да.

— Тогава изчакай да приготвя коня, за да го яздиш!


С този човек няма да се разберем! Не говорим на един и същи език.
— Това нали е най най-спокойния кон?

— Това е учебен кон.
— Нали е свикнал всякакви идиоти да му се качват на гърба? 
Първата усмивка.
 Да. Защо толкова те е страх?

— Огромен е!
— Да, конете са големи животни.Излизаме на вън. Аз мрънкам, качвам се на коня и все по-страшно ми става..

— Моля те, стой тук и не се отдалечавай. Може ли да ходи по-бавно?
— Не може да ходи по-бавно!

— Започна да вали. Ако сега гръмне и той ще се стресне и какво ще стане?
— Ще се уплаши, какво друго да стане?!

— Ужас!
— Ако сега вземе, че падне бомба също. Всички ще се уплашим (и се смее).

— Лесно ти е да се хилиш!

— Справяш се чудесно. Имаш правилна стойка и пазиш добре развновесие. Ще те пусна на корда.
— Не знам какво значи това, но не ми харесва. Моля те, недей да го правиш!

— Няма страшно!

— Не се отдалечавай! Не искам на корда!
— Такова е следващото упражнение!

— Нали аз си плащам за този час?! Не искам на нищо друго освен каквото до сега! Недей да се отдалечаваш!!!

— Що, какво смяташ да направиш? А и не ми плащаш на мен!
— Виж сега! Все едно парите! Ако искам сега веднага да сляза и да приключим с ездата, какво правим, а? Отказах се! Точка.
Поглежда си часовника.
— Нищо различно няма да правим… Продължаваме си урока, който едва сега започва.

Докато съскам през зъби, коня си върти ушите към мен…. Тона ми май не му харесва особенно.

— Пусни седлото с едната ръка, хайде смени с другата. Пусни и двете и ги вдигни над главата - гледай небето. Сложи ги на кръста и се завъртай на ляво и после надясно. Опитай с дясната ръка да си пипнеш лявото коляно и продължи надолу към пръстите на крака, хайде сега с другата ръка. Легни на врата на коня. Имаш 5 опорни точки. Тежеста да ти е на петите.

— Как на петите, като стремето ми е към пръстите?!

— Казвам ти да натискаш с петите!
— Добре, но под тях няма нищо!
— Точно! Браво! Справяш се чудесно. Защо забъркваш така гипса не разбирам…

— Защото ме е страх, казах ти го 100 пъти.

— Може. Сигурно е някакъв вътрешен страх, щото не ти личи.

— Добре. Всичко беше чудесно. Много ти благодаря! Хайде следващия път ще продължим.

Поглежда си часовника.

— Часа ти още не е свършил.

— Нищо. Ще пушим и ще си говорим за коне. Хайде, стига ми толкова като за първи път.

— Не сме яздили в тръс.

— Има време, другият път. Не искам никакъв тръс. Моля те, ако искаш да дойда пак не ми разваляй готиния спомен, че не съм се напикала от шубе. Ако не искаш да ме виждаш повече просто кажи, нека е без нецивилизовани методи.
— Ако няма да идваш повече тогава поне ще си яздила тръс.
— Не мога да яздя тръс! Не мога! Ще падна! ок?
— Глупости, нали те виждам, много добре седиш на коня. Защо не си вярваш?
— Добре, но …Тръс ТръсТръс Тръс. 

— Браво!
— Ужас!

— Видя ли, че не си вярваш?

— Хайде стига за днес!

— Имаме още 5 мин, започнахме по-късно!Тръс ТръсТръс Тръс

— Добре. Това беше за днес! Остана само да се научиш да слизаш. Хвани седлото с отворени длани и ги извърти навън. Извади стъпалата от стремената. Наведи се силно напред като почти опреш с чело врата на коня. В същото време изнеси със замах десния крак нагоре и назад в посоката на слизане и едновременно с това се оттласни силно с ръцете така, че да подскочиш и хоп - готово! Падаш на крака.
— Би ли ми подал онова столче?

— Не ти трябва.
— Ако обичаш!

— То е за децата.

— Не ме интересува!

— Хайде слизай! Поглежда си часовника.
— Или искаш още да пояздим?
— Не мога да сляза по начина, който ми обясняваш! Дори не запомних каква е последователността!

— Напротив! Всичко си запомнила. Ако опиташ нещо по-просто ще се изтърсиш бая от високо като чувал с картофи, а ти май не искаше да падаш.

— Браво Нина! За първи път ли скачаш така от кон?!

— Нека не ти казвам колко си ми омразен!

Яни, благодаря ти за всички уроци! 

Снимка: личен архив.