От известно време нещо колата ми тропа. Тропа ли тропа и не спира. Звукът идва зад мен някак отдолу и отдясно. Тези, които се е случило да ги возя винаги питат...

Джоки и индианците

Нещо в колата ми тропа

От известно време нещо колата ми тропа. Тропа ли тропа и не спира. Звукът идва зад мен някак отдолу и отдясно. Тези, които се е случило да ги возя винаги питат какво тропа и започват да се бесят както са вързани с колана в опити да видят какво би могло да е. Всеки път си казвам, че ей сега като спра ще огледам задните седалки, врати и багажника, но разбира се все забравям. 

Странен звук, карам и се опитвам да определя какво би могло да е. Ходих на сервиз, вдигнаха колата и я прегледаха внимателно. Монтьора хвана с две ръце гърнето и започна да го лашка, но то не помръдна. Откри, че задните накладки били за смяна и ги смени. Откри, че някакво уплътнение стърчи и каза, че може от вибрациите и дупките да дрънголи, та вероятно от там ще да е звука, който ме безпокои.

Биалетка? Изключено! Няколко пъти се е налагало да ги сменям и познавам този звук, не е това. Разхлабен шарнир? Не, не е такъв звука, нито мястото от където идва. Карам и слушам. Слушам и мисля. Опитвам се да си завъртя ушите назад като немска овчарка. Звукът е къс и чест, нещо като пам, пам, пам. Пам, пам звукът може да бъде причинен от нещо което е сравнително малко и леко. Ако е бам, бам и на по-големи интервали тогава може да е от нещо по-голямшко. Ще му трябва време да се отдалечи и после време да дойде, за да се удари и да чуя "бам".  

Ясен, но някак глух, не е възможно да го причини удар на метал с метал. 

Спомних си една игра, която играехме децата от квартала. Като малка бях много запалена по всичко индианско. Вярвах, че винаги съм била и съм индианка. Само индианци ми бяха в главата. Книги за, разкази със, комикси и въобще всичко на тази тема до което можех да се докопам беше за мен свръхценно. Дори дядо ми, който беше най-големия разказвач на приказки се принуди да влезе в сценария и започна да измисля индиански сюжети за лека нощ. Баща ми ми купи от Швейцария индиански дрехи, аксесоари, оръжия и всичко индианско, което можеше да се купи. Скоро така заразих момчетата от квартала, че и те се разболяха тежко от тази индианска болест. Баща ми се превърна в дистрибутор на "индианската западна индустрия", за да може различните племена да живеят в мир, оборудвани подходящо и да не се водят безмислени войни и скалпирания, за мокасините на врага, които не са твоя размер, колани, кании или колчани. Построихме си шатри, имахме съвет на старейшините, шаман и всичко останало...

Та по времето, когато великите духове ми говореха и половината от хлапетата в квартала говореха по между си, та и понякога ругаеха възраснтите на нашия индиански език измислих играта със слушането. Индианците са самото съвършенство. Ловки, бързи, издръжливи, точни стрелци, знаят да се бият, катерят, скачат, да използват оръжия, познават всеки звук на обкръжаващата ги среда, разчитат всякакви следи, оцеляват независимо от обстоятелства, познават тревите, говрят с животните. Щедри, великодушни, мъдри... с една дума войни! Всичко, което исках е да съм жена войн и никой не можеше да ме убеди с добро или зло, че трябва да полюшвам пластмасови кукли пеейки им приспивни песнички докато заспят!

Та часовете по "слушане" бяха важна час от обучението ни като индианци. Разделяхме се на две групи, едните завързваха очите на другите и тези, които ни завързваха очите трябваше да ни водят за ръка напред назад и да ни въртят в кръг, за да ни объркат и да не знаем кое къде се намира. После ни слагаха да седнем и ние трябваше да разпознаваме звуци. Звукът на ударен камък в камък е много различен от този, който е между дърво и дърво, а тези звуци нямат нищо общо със звука от удряне на камък в дърво. С времето и много тренировки станахме наистина много добри в слушането и чуването. Непрекъснато усложнявахме играта. Всяко "нещо" звучи по различен начин в зависимост от това какъв размер има, колко е плътно, колко е тежко, на какво разстояние е. Сигурно музикално грамотните могат да изредят още 100 параметри на звука, но не и аз. Комбинацията на един познат звук от едно "нещо" с познат звук от друго "нещо" създава нов непознат звук. Малко като в химията.. смесването на дадени химични елементи правят някакво съединение.

Та така ние се самодресирахме да разпознаваме огромен брой звуци от какво точно са причинени и от какво разстояние идват. По същия начин тренирахме със следи и миризми. 

Я аз да се върна в 2015г май месец и да видя от какво и от къде идва проклетото тропане, което ми къса нервите толкова време.

Дойде лятото, а аз още карам със зимни гуми. Може пък нещо свързано с гумите ми да е. Отидох при гумаджията ми и му се оплаках от неоторизирано тропане в задната дясна на шофьорското място част, някак изотдолу и отблизичко. 
— Така ли? Сега ще видим. Каза той.
— Звукът идва на 140 градуса от дясното ми ухо и на 220 от лявото. Движи се отдолу нагоре спрямо ушите ми. Не е на повече от 2м от дясната страна на главата ми. Не стърже, не трака, няма триене.

Вдигахме колата на стенд, няма подвижни метални части, които да го създават, само някакво гумено уплътнение, но според мен не може да е от него. Звукът не е "гумен" и това уплътнение е в задната лява половина на колата, а не дясна. Не го чувам от там и не е толкова далеч. Близо е съвсем близо... сякаш е при мен в купето...

— Някъде, някоя пластмаса може да се е разкачила, щипка или нещо такова...
— Звукът не е "гумен"? 
Смръщил е вежди, присвил е очи и леко си е сбърчил носа - не изглежда добре.
— Искам да кажа, че същността на звука не е гумена. Не е и метална, а по-скоро пластмасова. Това, което се удря и честотата с която го прави е от не голям предмет с не голяма плътност. Освен метал, текстил, гума, стъкло и пластмаса не знам в колата да има други материали. За това ти казвам, че звука не е "гумен", а "пластмасов", Ок?
— Това е Петко, който ще ти смени гумите, би ли му повторила и на него всичко това.

Петко си беше от самото начало при нас. Не обяснявах на него но беше чул всяка дума. Обърнах се към Петко, за да започна обясненията от начало. Погледнах го и се отказах. Петко беше в ступор и държеше голям крик с две ръце. Имаше изражение на човек, който обмисля дали не е по-добре да си го пусне върху краката, за да си ги счупи или да изслуша още веднъж моите обяснения. Дожаля ми, не исках да се самонарани и му казах:
— Петко, ти си невинен! Моля те смени ми зимните гуми както си тръгнал и ги прибери на хотел. Аз ще отида ей там в кафето докато работиш. Дай знак като си готов.
Човека си отдъхна и ме погледна с голяма благодарност.
— Ето това е бележката за плащане. Ключове не ми трябват. Сменям гумите и бягам, че много зор имам днеска...
— Петко, разбрах те! Много ти благодаря!

С нови летни гуми съм, от Петко няма следа. Спаси се човечеца. Хм, я да огледам. В багажника не виждам нещо да се въргаля... на задните седалки са торби, мостри.. няма какво да е. Ще погледна после под седалките да не се е завряло нещо изпуснато. Ама айде после... После са няколко дни.

Днес.
— От какво е този звук?
— Оооох! Недей! Иде ми да спра и да разглобя цялата кола! Не знам от какво е гадния звук.
— Нещо тропа.
— Да! Нещото тропа. Това чудо тропа откакто Джоки се вози на това място!
— Ха ха ха ха... да бе?!
— Казвам ти сериозно! Откакто Джоки и Митко идваха се появи тропането. Джоки винаги сяда на това място. 100% съм сигурна, че е свързано с нея.
— Оф тоя колан... не мода да видя... Да не е изпуснала нещо или забравила във вратата.
— Не знам и аз си мислех да гледам под седалките, във вратата не видях да има нещо. Виж джобовете на задните врати колко са тесни в сравнение с предните, процепи направо. 
— Да бе вярно. Ми не сме се возили отзад да ги забележим. 
— Не си върти така неестествено ръката, че ще каже "прас" и ще си останеш така. Изчакай като спра ще видиш.
— Чакай, чакай напипвам нещо, ама не мога да го стигна. Той тесен, ама дълбок тоя джоб бе.
— И тъмен. Гледах няма нищо, въобразяваш си!
— Хванах го!
След гърчене, сложни пластики на ключицата и пухтене измъкна пред смаяния ми поглед фенерчето на Джоки!
— Фе...ннн.. Фенерчето на Джоки?!?!?!

 Знаех си, знаех си, знаех си!
— Какво си си знаела?!
— Знаех си! Звукът не е гумен, не е метален! Не е голямо нещото, не е с голяма плътност, най-вероятно пластмасово! Идва отблизо, на 140 градусаааа! Има връзка с Джоки! Казах ти! И спри да ме гледаш като Петко!
— Кой по дяволите е Петко?!

Излет с Митко и Джоки. Снимка: личен архив.

Фенерчето на Джоки. Снимка: личен архив.