Изберете българското

Наложи се да купя легло. Прост правоъгълник е това леглото, четири дъски, две по две еднакви. Знаех какъв размер ми трябва и потърсих в нета, избор голям. Матраци бол, рамки всякакви, цени и цветове за всеки джоб и вкус. Погледнах в каталога на Икеа, имаше подобно на това, което търся, но не ме грабна. Споделих с приятели и те дадоха различни съвети.

Изберете българското 

Наложи се да купя легло. Прост правоъгълник е това леглото, четири дъски, две по две еднакви. Знаех какъв размер ми трябва и потърсих в нета, избор голям. Матраци бол, рамки всякакви, цени и цветове за всеки джоб и вкус. Погледнах в каталога на Икеа, имаше подобно на това, което търся, но не ме грабна. Споделих с приятели и те дадоха различни съвети. Единият спомена, че икейци са скъпари и че за половината пари ще купя родно производство матрак и легло със същото или по-добро качество. Понеже нямаше да е част от мебелировка, не ми се даваха много пари за временно легло, важното беше матрака да е добър. Отворих сайтовете на няколко български производителя, разгледах и избрах легло. На другия ден отидох на посоченият адрес да го видя с очите си и да одобря матрака.

Посрещна ме зает специалист, който нямаше никакво време за губене. Аз не разбирам от матраци, спя върху тях не ги произвеждам и имах нужда някой да каже на кой какви са му предимствата, недостатъците и цените. Леглото, което исках да купя не беше налично, можех да го разгледам на брошурка с лошо качество. На екрана на компютъра ми изглеждаше по-добре. Матраци от различни производители бяха натрупани един върху друг и единственото, по което можех да избирам е, ако следях накъде сочи с показалец продавача.
— Как да избера матрак, като не мога да го пробвам?
— Кухите силиконови влакна, пенополиуретанът с висока плътност KOVAFOAM и нетъкания текстил „SPUN BONDED’’… Е, нали Ви обяснявам!
— Не искам да избирам легло по картинка и матрак по обяснения. Или ще го извадите да го пробвам или ще отида в Икеа, където има разрези на всеки изложен за продажба матрак и всеки може да седне или легне, за да прецени дали му е удобен.
— Ами отидете при ония мошеници в Икеа, да ви смъкнат пет кожи. Мислите си, че като нещата не са български са много хубави и качествени, но българина е наивен клиент и обича да го лъжат.
— Защо да са мошеници?!
— Поискаха миналата година да им изработим мемори матраци, ама само да приличат на истински без да слагаме всички необходими материали. Матраците не са им приоритет, продават ги само, за да си пробутат мебелите и хич не им пука!
— Хм! Не знам... аз съм доволна от тях. Добре, вече съм дошла тук и не желая да загубя още един ден. Искам матрака да е качествен, да не е напълно мемори и да не е мек. Предложи ми.
— Там на стената този е точно такъв какъвто искате, няма как да легнете на него, но ето го, може да го натиснете да проверите твърдостта. Платих леглото, което избрах по картинка, платих опрян на стена матрак, който погладих с ръка. Помолих приятел да дойде на помощ, за сглобяването на следващият ден.

От 17:00 до 21:30 часа успяхме да се справим с рамката и долната част. Добре, че донесе три куфара с инструменти, в това число бормашина и винтоверт. Още като разопаковахме и видях че всички болтчета, шайбичи и други дреболии са увити на топка в домакинско прозрачно фолио, хич не ми хареса тази работа. Разглези ли са ме лошите икейци с подробните си схеми, стрелки и отделно пакетирани пликчета с части. В случая схемата беше толкова схематична, че чак символична – един лист А4, който го въртиш, кривиш врат и се чудиш как да го гледаш, кое е долу и кое горе. Сред дреболиите намерих около 100–150 пирончета, които нямаше да се сетя сама, а и никой не казваше, че са за да се заковат два листа шперплат за основа. Боже, пирони.... кой кове мебели с пирони?! В по-голяма част от дупките не можеше да влезе винт, защото не бяха разпробити, а само загатнати. Както казах обаче имахме бормашина и комплект бургии, та си ги разпробихме. Понеже никой не е счел за необходимо да каже кои винтчета, кои болтчета за какво са, ние се впуснахме в изследователска дейност. Броихме дупки, броихме винтове, разпределяхме ги на купчинки, пъхахме ги насам натам, за да видим къде влизат и колко, за да разберем евентуално къде би трябвало да ги ползваме. Цялата тази работа ми заприлича на едини комплекти, които купувах на синът ми. Продаваха се заедно с учебника по домашен бит и техника за 5 клас. Виждаха се три броя дървени шишчета, някакви парцалчета, малко прежда, някаква дъсчица и разноцветни конци. Някъде в учебника имаше обяснено за какво служат и вероятно как да се използват, за да стане например хвърчило или нещо друго. В случая имахме също някакви парчета и трябваше да създадем легло, но липсваха обяснения кое за какво е. Ние понеже бяхме по-интелигентни от петокласници, по индукционно-дедуктивен път (или обратния) стигнахме до правилните изводи. За съжаление въпреки инженерната ни мисъл, инструментите и желанието не успяхме да завършим сглобяването на леглото защото винтовете, които производителя беше сложил се оказаха по-къси. Вярно, че само с някакви си 5мм бяха по-късни, но в случая размера имаше значение.

Снимка: личен архив.

На следващият ден с един от тях отидох до „Практикер“ и купих необходимото количество по-дълги винтове, които да захванат планката с пружинният механизъм, който вдига и сваля матрака, за страничните табли. Отново дойде моят приятел и се захванахме за работа, но пак ударихме на камък. Макар да бяхме захванали планките за самите краища на матрака разстоянието от него до страничните табли беше твърде голямо и нямаше как да го разтеглим като локум, за да го захванем с винтовете. Гледахме, чесахме се по главата пък пак отидохме до „Практикер“, този път за шайби. Към 21 часа уморени, но доволни закрепихме матрака и го спуснахме. Аз седнах за да го тествам и потънах… Производителят беше предвидил в задния край едни трупчета, но не и в предния. Единствения начин да не пропадне този, който ще спи на това легло е пространството под матрака да бъде запълнено плътно с багаж, за да легне той върху него и да има какво да го подпира отдолу. Седях и гледах цялото това недоразумение в цвят череша и за пореден път си мислех, че евтините неща винаги излизат скъпо. За тези две вечери на майсторене, поне десет пъти ми идваше да изхвърля всичко на боклука и да отскоча до Икеа. Такива големи и с толкова много елементи мебели съм сглобявала, как пък един пирон не видях в комплектите на тия тарикати?! Всичко пакетирано отделно, брошурка с ясни схеми като за олигофрени, всичко номерирано, обозначено, вътре даже необходимите инструменти сложили тия мошеници. Отваряш компактното кашонче и отвътре изскача мъничко джудженце икейче и докато се обърнеш за 15 минути е сглобило всичко и ти маха усмихнато за довиждане. Отдалечавайки се с ръчичка ти прави знак „обади ми се“.
Опитах да вдигна матрака и разбрах, че не мога. Ганьо не е помислил да сложи дръжка, въженце, абе канапче или сезалче да имаше поне. Обикалях го, гледах го и се опитвах с нокти да го захвана някъде, за да го вдигна, ама не стана. Легнах днес да го пробвам, е, пробвах го. Под наклон лежах, задната страна откъм таблата се крепи на планките, но предната нищо не я потддържа и пропада. Понеже реших българското да избера, икономиката да подпомогна, на ти матрак Нани, закантен да наниш, та да не се изтърколиш на паркета.

Снимка: личен архив.

Привързана съм към корените си, искам да купувам качествени стоки произведени от своите си хора. Искам моята енергия във вид на спечелени с труд пари да я върна обратно към сънародниците си и те на свой ред да печелят от труда си. На практика обаче, плащайки за некачествени стоки аз стимулирам цял куп некадърници, които не могат да събират и изваждат трицифрени числа, на безотговорни и безмозъчни мързеливци, които вместо да се върнат в четвърти клас, аз ги окуражавам да продължават да хабят материала и да ми продават смет за сливи.