Днес ходих в КАТ. Изтеглих си номерче 173

KAT София

Днес ходих в КАТ. Изтеглих си номерче 173, всички столове в залата бяха заети, а околовръст стените опасани с хора. Първото, с което се сблъсква влизащия е облак от задушлива миризма на ферментирали джибри, пот, чесън и може би мръсни крака. Сумрак, явно се пести от тока. Заставам и чакам да ми дойде реда. Поглеждам мониторите, номер 150 е на ред, ще има да чакам доста. Сред чакащите около мен, от около 50 човека няма и трима, които да изглеждат нормално или по-скоро прилично. Брадясали, некъпани типове по смъкнати анцузи с кървясали от пиене очи чакат да си платят актовете. Толкова пияни, неизтрезняли и мърляви хора събрани на едно място, колкото днес видях в КАТ не съм срещала за месеци.Беше един от онези моменти, в които гледам и не вярвам на очите си. Боже, защо всички изглеждат толкова окаяно?! В личните им катри пише Българин. Ние сме красиви хора. Какви са тези муджихидини наоколо?! Всички са твърде мургави, твърде мръсни и защо по дяволите гледат лошо?! Защо са толкова гневни, толкова заядливи, не може на всички точно днес да им е най-кривия ден! 

Жената до мен носи очукани автомобилни номера в скъсана торбичка от Била, те са я пробили и падат, тя ги вдига и пак ги пъха вътре. Дрънчейки падат за трети път, а тя невъзмутимо като тамагочи отново ги напъхва в найлонката... Косата и е боядисвана някога преди месеци, кашля лошо и мирише ужасно на пепелник. Боже и аз пуша, кажи, че не мириша така! Поглеждам я и не разбирам, не е на повече от 50г , а изглежда на поне 65.  
— Може би няма средства?
— Сигурно, но има бои за коси по 5лв.
— А ноктите? Ноктите са дълги и черни все едно е ровила в пръстта.
— Еее не, ноктите не струва пари да са чисти! И косата да е измита и хваната с ластик също не струва цяло състояние!
— Явно така и харесва да бъде, така се чувства добре.

Двама пияни са на опашката и ругаят държавата, системата, това, че трябва да чакат. Несправедливо им се струва точно те да чакат, това направо е безобразие. Че кой по нормалните държави чака?! Никой не чака никъде! В другите държави са толкова напред с материала, че всичко просто се случва, веднага, на мига. Българина е всезнаещ! Той знае всичко по всички въпроси по-добре от всеки! Може цял вижот да не е излязал от Бусманци обаче на него всичко му е ясно в детайли. Няма тема по която да не е експерт и мнението му е непоклатимо. Само ключова дума му трябва и е готов веднага да се изкаже от позицията на последна инстанция. 

Чувам думи "простотия","мамка им", "некадърници","идиоти", Пре**ах си деня"....и всичко това излиза от устите на хора, които не са се къпали тази седмица, не са учили повече от осми клас и ако ги питаш какво могат да правят ще се озорят да отговорят. Гледам жената зад гишето и ми е жал. Сигурно има да храни семейство и по осем часа на ден, ден след ден идва тук сутринта и целият и ден минава като подобни кретени да я ругаят. 

До мен стои един възрастен мъж с дълга коса прибрана на опашка и брадица, гледа ту монитора ту в земята.  Има интелигиентен вид. Може би единствения наокло. Поредния недоволен от живота ербап се опитва да го въвлече в спора си със съсед по опашка на своя страна - заедно да псуват системата и да се окайват колко големи жертви са. Човека видимо иска да свърши това, за което е дошъл максимално бързо и да избяга далеч. Погледите ни се срещат и за един дълъг миг се глeдаме. Беше един от онези случаи, в които се чудия как е възможно да си кажеш толкова много неща с някой за един поглед време. Усмихнахме се тъжно един на друг  и си пожелахме успех.

Имах усещането, че съм попаднала в някакъв паралелен свят. Нормално аз живея в София, а тя е в Европа, векът е 21ви. Българите би трябвало да са бели хора. Всичко някак ми напомня за DFA, еквивалента на КАТ в Ангола. Горе-долу същото по големина помещение, пак много хора струпани на едно място, чакат държавни служители да си свършат работата. Подобна миризма от потни и мръсни човешки тела, но има малки разлики. Много малки, няколко. Анголеца живее без течаща вода в прашна колиба на +40С и цвета на кожата му е черен. Беден е, но косата му е винаги подстригана, а не като на ритана зелка и не е пиян в 12 на обед в държавна институция. Знае, че е неграмотен за разлика от Ганьо Балкански и не е твърдо убеден, че целия свят е длъжен да му целува краката.

В България съм родена, в документите ми пише Българка и така се чувствам. Обичам си страната обаче винаги ми е тежало, че сме толкова невъзпитани, такива намусондрени вечно недоволни темерути и критикари. Днес за един момент отново болезнено ми липсва жизнерадостната усмивка на африканците. Бедни, гладни, без никаква сигурност в утрешния ден, но усмихнати, слънчеви хора изпълнени с вяра и оптимизъм.