— Здравейте, майстор Драган!
— Пръчът е майстор! Аз съм Драго!

Майстор Драган

— Здравейте, майстор Драган!
— Пръчът е майстор! Аз съм Драго!
В 17:30 ч. гледах със задоволство приготвените от мен и строени в редица инструменти и материали.
Това щеше да е най-бързо и лесно поставения корниз.

Бормашина и кутия с бургии, комплект дюбели и винтове, ножовка, корниз, тапи за корниза, моливче, рулетка, комплект отверки.
Майстор Драган беше зает на заем от изпатила с ремонтите приятелка, която твърдеше, че е нормален. Като му се кажело нещо, го правел. 
Чудесно.
Знаех какво трябва да се прави, за да се постави корниз и никакви номера нямаше да минат.

Имам четири готови на тавана дюбела от стария корниз, измерва ги и ги отбелязва на новия корниз (с рулетката). Измерва още четири, отбелязва и тях (с моливчето). Прави дупките (с бормашината и бургия № 6), взима дюбелите (от пликчето) и ги набива (с чукчето).

Измервам пак (с рулетката) и срязвам корниза (с ножовката). Дотук всичко е "фасулска работа", а останалото - "детска игра". Дупчи предварително корниза на отбелязаните места (с бургия № 5) и качва корниза (чрез стълбата). Завива винтовете през корниза в дюбелите (с отверката). Слиза от стълбата. Благодаря му. Плащам му. Маха се. Точка.

Ако той дойде в 18 ч., както сме се разбрали, в 19:00-19:10 аз ще пуша цигара, преизпълнена с доволство и ще сръбвам от студеното си кафе.

— Здравейте, майстор Драган !
— Пръчът е майстор! Аз съм Драго!
— Хм.. Да започваме тогава.
— Вземи един тефтер и пиши, аз ще ти диктувам. 69......114, между тях 69 (ахахаха..не е това, което си мислиш)
— Ъ? Нищо не си мисля...
— Пиши после 106,5, после 86,5, а между тях 43. След последната цифра напиши 16.

 Взех да изпускам нишката на мисълта му.
— Начи ше пробием 8 дупки по тия размери.
— Къде?
— На тавана, как къде?
— Имам четири стари готови дюбела, защо са ни осем дупки?
— Еййй, верно бе! Браво. Няма да пробиваме осем.
Дай рулетката. Подай корниза. Той крив тоя корниз, бе. Дръж ся тука. Не тука, а тука! Казвай ми сега числата, дето записа.

В главата ми всичко беше идеално подредено. Този човек внесе хаос с присъствието и бръщолевенето си. Не разбирам какво смята, какво диктува и въобще за какво говори.

— Спри! Откъде взе това, което ти е в ръката?!
— От библиотеката. Що?
— Що ли? Щото е перманентен маркер! И щото ти дадох молив. Не искам да драскаш с черен перманентен маркер по белия ми корниз!
— Еееее, голема работа, абе мно'о се връзваш. К'во толкова?! Ша го избършим.
— И как ще избършем перманентен маркер от пластмаса?!
— Еййй, т'ва младите сте големи панаирджии. Е, гле'й!
— Глеам! И колко време мислиш да плюеш и да търкаш ?
— Бах му и м@м@та, кво туй чудо дет ми го даде, бе, не излиза! Ма нищо му няма бе, то на тавана между пердетата няма се вижда.

— Аз ли дето съм ти го дала?! Мръдни се да опитам да го изчистя със спирт. Дай маркера тука! Ето ти молив! Ако искаш някъде да драскаш, само с това!
—Дръж да мерим пак. Чети ми цифрите, дет' ти казах, аз ше отбелязвам.
— Виж, нещо не разбирам какво правиш, я ми обясни.
— Е, к'во да ти обяснявам?! По тия цифри ше пробием дупките на корниза, дето ше минават винтовете и ше го срежем.
— И на каква дължина смяташ "да го срежем"?
— На 3,32, колкото е тавана, нали искаш от край до карай?!
— Плашиш ме! Ако срежем корниза на 3,32, няма да има място да сложим тапите в двата края. Всяка е по 4см. 4х2=8
— Деб@ тяхната вера деб@. Къде са? Дай ги! А, ето ги. Е, т'ва тапите ли са?! Как ги прават тия, бееее, к'во е т'ва чудо?!  Всичко вече са няк'ви изгъзици, как може тапи да са т'ва?! 4 см, смятай!

— 3,32-8=3,24 Ще го срежеш на 3,22 см.
— Щооо?!
— Щото така искам! Добре... щото искам да има по 1 см луфт от единия край до стената и щото не сме мерили стената на тази височина и там мазилката може да е по-дебела с малко и да станем луди, като качим корниза заради тоя тъп един сантиметър, затова!
— Права си. Ма мнооо си умна, бе! То така с тебе я как добре се работи. Давай да разпробием корниза.
— Кой номер е тази бургия?
— Как кой? 6!
— А винтовете?
— 6!
— Не знам какъв майстор си, обаче ме плашиш. Ако дупката е с размера на винта, последният ще потъне в дупката и няма да може да държи корниза, а ще мине през него. Разбираш ли?
— Не.
— Как така не?! Дупка се пробива с един размер по-малка бургия от винта! Нали не искаш корнизът да ми падне на главата?
— Хм.. дай тогава бургия № 5 и ела хвани тука корниза да не мърда.
— Абе ти сериозно ли?!
— Аз винаги съм сериозен, когато работя!
— Не можеш да пробиваш на тези места, които си отбелязал, защото тези драсканици тук на корниза и ония горе на тавана няма да съвпаднат!
— Как така?!
— Абе нали добавихме по 4 см от двете страни за тапите?
— Деб@ м@м@ му и корниза и чудото деб@! Пак трябва да се качвам да меря… Еййй, пу да му се не види тоя ден!
— Ох… защо да се качваш, бе човек?! Спри да бръщолевиш и да правиш безсмислени движения и помисли малко. Местиш отбелязаното за всяка дупка с 4 см.
— цъ, цъ, цъ… ма ти си мноу умна, бе!
— Да, аз съм страшно умна! По цял ден корнизи слагам. Дай ролетката да измеря, че немам нерви. 
Ето ти бургия № 5. Пробий там, където има хиксче и срежи с ножовката там, където има дълга черта.

Приятелката ми не ме беше излъгала. Като изключим глупостите, които иска да прави самоинициативно, правеше каквото му кажеш.
— Ето ти бургия № 6, дойде ред да пробиеш дупките. И моля те, затягай накрайника на машината ръка, не като я пускаш! Не се прави на каубой, да не ходим по нощите до Пирогов да ни вадят бургии от главата.

— @.@/^I^..@ъъъ@<.^ мамата@?@
— Какво правиш, бе?!
— Не става!
— Как така не става?! Сложил ли си я на ударно пробиване?
— Да.
— Тогава не може да не става?!
— Попаднах на арматура. Чакай да пробия другата, че вир-вода станах.
— @.@/^I^..@ъъъ@<.^ мамата@?@
— Абе човек, четвърта дупка не можеш да пробиеш. Не може все на арматура да попадаш! Старите дюбели са на същата линия и очевидно там няма арматура!
— Ми не става..
— #@100$@..?!@# Е, няма да се кача и дупки да пробивам! Я си събери за малко акъла и погледни шиб@ната машина, виж на колко оборота си я сложил и дали е на ударно и престани да ми говориш за арматура, че ми направи тавана на швейцарско сирене!
— Дай да изпушим по една цигара и да помислим заедно, че съм под голямо напрежение. Що не си взех аз моята машина, тая не е хубава.
— Ама верно бе, що не си взе ти твоята машина и от хубавите дюбели и някакви по-пресни винтове, че тия моите гле'й к'ви са мухлясали и изгнили, като ги пипнеш и на прах стават!
—Пуши и отвори прозореца, че трябва да спя тука. Аз отивам да пуша на балкона #@100$@!

—Дай да видя машината. Погледни тук. Ей тук! Машината не е била на ударно пробиване! Е, няма как да пробиеш бетон така. Виж бе, човек, нарисуван е знак на плъзгача. Щрак - ударно, щрак - само върти. Виж кръглата  връткалка с цифрички около нея. По-големи числа по-бързо върти, още по-големи числа – още по-бързо върти!
— Изпуши ли една цигара? Успокои ли се? Виж пробил съм дупките, ей сега слагам дюбелите и закачаме корниза. Пътувах 12 часа от Русе и днес на работа...почти не съм спал... а внуците..