Купих за подарък на приятелка една торба за през рамо съшита от разноцветни парчета плат. Някаква индийска или мароканска шарения. Мой близък ме полупринуди полупредизвика към торбата да има и някаква засукана история...

Машер

Някаква индийска или мароканска шарения

Въведение: Купих за подарък на приятелка една торба за през рамо съшита от разноцветни парчета плат. Някаква индийска или мароканска шарения. Мой близък ме полупринуди полупредизвика към торбата да има и някаква засукана история. Така торбата беше кръстена „машер“ и се появи следната идиотщина...

Историята на афганистанският Машер (особен вид чанта) датира от времето на пущуните. Територии където дъщерите често са продавани, за да бъдат укрепвани племенни съюзи, а принудителните бракове и убийства на честта продължават да са обичайна практика.

Традиционно се прави от парчета плат от женски чеизи. Първата такава чанта е била ушита от Сахар Гюл, първата жена от харема на Ахмед Ша Дуррани. Когато той се влюбил в красивата и млада Джамила заръчал на сестра си Сахар да взме от чеиза на всяка една от ханъмите му по едно парче плат и да вшие едно в друго различните съдби и любов на тези жени към него. Той напълнил машера с най-отбрани скъпоценности и неговата свита муджихидини я доставили на Джамила.

Понеже историята покрай поредната свалка приключила успешно, различните афгански племена и дори тези обитаващи територии, обхващащи земите на съвременен източен Иран, Пакистан, северна Индия и Узбекистан приемат от този момент, че подаряването на такъв вид чанта носи огромен успех и станало традиция.

Джамила наистина станала поредната седемдесет и четвърта жена на Ахмад. За разлика от другите седемдесет и три тя била изключително ревнива. Според легендата тя постепенно открила в чеизите на своите съпернички липсващите парчета плат и всеки път замествала парчето плат от машера с такова от тяхната кожа. До ден днешен такива чанти жените използват за бране на марихуана. Преметнати през рамо освобождават и двете им ръце, а и няма кой да се приближи до берачките от страх за кожата си. По пример от легендите ревнивите мъже окачват такива чанти пред вратата на хадама си. В тях държат изсъхналите показалци на такива, които са имали неблагоразумието да посочат някоя от жените им. Интересен факт по тези земи е, че всички имат подобна торба, но са и без показалци, а много и без средни пръсти.

Тази чанта специално е била подарена на Самира, една от активистките на организацията с нестопанска цел "Бабар Ансар" от нейния възлюбен Нажир Малик Абруд през 1989 година след блестящото и представяне в акцията „Харум".

В тази акция тя изтъргувала на американските военновъздушни сили хашиш срещу 4 самонасочващи се ракети Скът. Същевремено два дни по-късно продала същия този хашиш и на руския генерал ръководещ операциите в северен авганистан - Димитрий Мавриков. Шест месеца след тези трансфери, в следствие на битова злоуполука Самира се простила с любимите си занимания и се пренесла в отвъдното.

Чантата сменила собственичката си и преминала в ръцете на Ясмин. Млада, надарена и по-преданна на каузата сирийка. В оригиналният вариант от вътрешната страна на чантата имало отделения, в които се държали мускалчета с опиум и арсен. Чантата многократно пътувала до стария континент, острова, дори и обетованата земя и се връщала винаги безпроблемно обратно с всеки един от приносителите и. През 2003 тя е конфискувана от Интерпол и заминава като веществено доказателство за Бон, където остава до началото на 2004г. Анализът на ДНК от микроскопичната пръска кръв по лазурно синьото парче плат от дръжката и съвпада с кръвта на Леви Духарников. Така европейските ченгета доказват, че деловата му среща на 8 септември съвпада с прерязването на югуларната му вена. Ясмин уважавана от мъжете в организацията заради прецизните си убийства и точните си действие е допусната да бъде опръскан нейният машер с тази капка. Това и докарва 120 години затвор. Разбира се, затвор не следва защото Ясмин внезапно загива при инцидент. 

Въпросният машер (чанта) попада в музея на веществените доказателства в Кьолн, където се задържа по-малко от 9 месеца и се връща отново в Афганистан. Младата организация „амул Муджиден", която набира сили по това време, придумва министъра на културата на афганистан да я обяви за национална и културно-историческа ценност. Понеже не успяват да се договорят, тя бива тайно разменена за 6 бали чиста марухуана от Оскар Ван Гибел - новоназначен и бързо уволнен дипломат на Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови.

Авганистанската Машера (тази чанта) след като се прибра у дома става символ на смелостта, преданностна, героизма, професионализма и жертвоготовността. Поставена е в генералния щаб, в кабинета на главнокомандащия Юслир Акбар Бен Хамут и става талисмах на организацията. Само превилигировани и доказали се талибани имали право със специално разрешение да я вземат със себе си в изключително отговорни мислии. Така машера пропътувал стотици хилади километри носейки късмет на този, който я носел. Триполи, бенгази, Бейруст, Бон, Лисабон, Заир, Луанда, бангладеш и Отава са малка част от нейните дестинации. Покрай многобройните атентати в Кабул щабът на Юслир е изравнен със земята, организацията унищожена, а хората му избити. Третата му жена Шафика Курайши успява с част диамантите да се измъкне. Бунтовниците я превеждат през планина Нангархар в Пакистан, където я поемат талибаните и Ал Хайда.

На 8 септември 2007 машера е още с нея. Макар и поолекнал откъм диаманти си заслужавал носеенето. Шафика е с нова външност, нова самоличност и дори истински документи. вече се казва Золде, родом от Люксембург и е моден дизайнер от школата на Жени Ивкова. На традиционното представяне на пролетно-лятната колекция в Лондон, Золде събира адмирациите на публиката и модните критици с новаторските си идеи да съчетае изтока и запада възползвайки се от всеки един детаил на машера. Скоро след като връзката и с любимеца на много разузнавателни управления - Фридрих фон Брандембург става достояние на широката общественост тя се оттегля в имението му край Фридрихшафен. От малтретирана трета съпруга на афганистански талибан се превръща в уважавана светка личност със стабилно положение. Благодарна на съдбата си тя решава да подари машера на музея на изящните изкуства в Берн.

На 8 септември 20011 година група от трима неизвестни на Европол, Интерпол и МВР на НР полупрофесионалисти - Кокошкаров, Шишкашвилов и Паулин Абдул Рахим Газем ел Сид проникват през ада на седемте охранителни кръга на музея и задигат оригиналните плаки на европейските банкноти преди приемане на еврото. Камерите са документирали момента, в който Кокошкаров настоява пред колегите си най-вече за гръцки драхми и ги поставя в единстената точбичка под ръка - безценният машер.

След обира групата се разделя с плачкосаното и тримата имат различен късмет. Шишкашвилов два дни по-късно е задържан от ЦРУ в мотел край Букурещ. Кокошкатов бързо е изтеглен в Антионската обител и следите му се губят, а Паулин Абдул Рахим Газем ел Сид заминава за ЮАР с приятелката си - амбициозната застаряваща фолк певица Тропкана.

След лют скандал между тях, тя разбира, че няма да получи необходимите и средства да си тунингова визията. Грабва машера с каквото е останало в него хваща първия самолет за България. За съжаление разбира, че е трябвало да дейста по-рано. Той е почти празен, а парите, който и иска д-р Менчев са повече, отколкото е виждала.

Тропкана започва дневна смяна в баничарницата на „Лъвор Мост", а машера е продаден на възрастен арабски търговец с магазинче в безистен на ул. Симеон от където я купих.