Най-хубавия начин да си прекараш живота е да си куче или коте на хора, които те обичат. Не работиш, за да си изкарваш прехраната, не се грижиш за семейство, не мислиш за поскъпването на парното, тока, бензина, също така за ДДС-то и правителството. Не се тревожиш за бежанска вълна, изтъняването на озоновия слой, война или епидемии.

Ринго

Детската градина, четвърта група

Най-хубавия начин да си прекараш живота е да си куче или коте на хора, които те обичат. Не работиш, за да си изкарваш прехраната, не се грижиш за семейство, не мислиш за поскъпването на парното, тока, бензина, също така за ДДС -то и правителството. Не се тревожиш за бежанска вълна, изтъняването на озоновия слой, война или епидемии.

Двукракия ти приятел освен за всички тия неща има и грижата на теб да ти е добре. Ядеш качествена храна в определеното време, осигурява ти ежедневна разходка, забавления с другарчетата в близкия парк и почивка да се поразкършиш, да поплуваш. Следи те зорко и щом забележи нещо съмнително, незабавно те води във ветеринарната клиника, където едни мили какички те гушкат, целуват и ти дават разни вкусотии. Кой не иска да живее такъв кучешки живот! А, да... и разбира се, че вечер дремеш на дивана и гледаш снукър, а нощем спиш на спалнята като човек.
Ринго стана на четири месеца. Малката черна пухкава топка, която се спъваше в краката си, започна да се превръща в палаво диване с дяволит блясък в очите. Живее си живота абсолютно убеден в безусловната любов на двукраките, към неговата космата особа.

В малките часове на нощта, когато реши, че иска да излезе да поспи на терасата го прави всеки път по следния начин: скок върху спалнята, прегазване на невинно спящите, скок от спалнята, блъсване на комарника, сгромолясване с въздишка на терасата. Току що прегазените в съня си, сядат чорлави и недоумяващи какво аджеба им се случва и най-вече защо? Светва се с фенерчето на телефона, установява се, че просто Ринго вместо да заобиколи с един метър спалнята е решил за по-лесно да мине през нея напряко. След 2-3 часа като тъкмо пак си заспал се случва същото.
– Ох! Какво става бе?!
– Нищо особено, лабрадор ни гази.
– Но, защо?! Иска да е при нас, контакт?
– Не знам, но ако още веднъж ме прегази така, ще го шамаросам.
В ранните часове на деня, всяко ставане от леглото се приема като вече свободно място и съответно, негово.

Снимка: личен архив.

Ринго държи да се спазват някои правила, които е въвел.
1. Всичката храна, до която мога да се докопам е моя!
2. Всичко, което е на земята е мое!
3. Моето легло е мое, вашего легло също е мое!
4. В шест часа сутринта всички трябва да сте будни, защото трябва да ми дадете храна!
5. В седем най-късно, трябва да ме изведете на разходка!
6. Когато душа нещо по улицата, трябва да ме изчакате, а не да ме дърпате на всеки десет минути!
7. Лая ви, защото когато нося играчки, то е за да си играем, а не за да се правите на ударени!
8. Там където си застанал, винаги е моето любимо място за лежане!
9. Щом ядете вие, трябва да ям и аз!
10. Каквото и да ядете и аз го искам!
11. С всеки човек или куче, които срещнем трябва да ме оставите да си поиграя!
12. Всички ябълки паднали от дадено дърво са мои и имам право да ги изям. Както и всички череши, джанки и др.!
13. Всички обувки и чехли, които намеря на пода без хора в тях са мои!
14. Предната седалака на колата е само моя!
15. Всеки, който дава на кучето си вода, храна или наградки, трябва да даде задължително и на мен!
16. Пръчките и топките по правило са мои!

Ринго обича да се въргаля. Но не харесва да се къпе. Най-добрия начин това да стане е някой да го примами с храна в банята и да затвори вратата преди да се усети. Примамвача трябва да е гол, заради екшъна с къпането и подсушаването.
Така веднъж стопанинът му решил, че щом аз мога да го къпя и той може.
– О-о-о-ххх...
– Какво стана?
– Паднах. Счупих си опашката и си издрънчах главата.
– Ха-ха-ха… Една хубава опашка да имаше и да вземеш да я счупиш!
– Не се смей, адски боли, не мога да ходя. И защо се хвана за опашката ми, а че съм си издрънчал главата нищо не казваш?
– Главата ти е дебела, нищо й няма, но хубавата опашка е загуба! Ха-ха-ха… Ок, спирам. Кажи как се преби.
– Като изкъпах Ринго, видях, че съм му забравил хавлията и докато да отворя вратата той се прошмули навън от банята.
– И си изтръска всичката вода по теракота, ясно!
– Не се смей, както се бях засилил и си видях стъпалата над главата… Спри да се смееш! Боли!
– Ти не се ли смя оня ден като се върнах със скъсан потник на гърдите отдясно? Заради тъпата пръчка ме захапа като баскервил. Ако това беше силикон, край! Щяхме рязко да отскочим назад с няколко хиляди евра.
– Ха-ха-ха… Как може да държиш пръчката там, много ясно, че ще те захапе без да иска, за да я докопа!
– Ами, много ясно, че като го пуснеш мокър от банята ще се пребиеш на мокрия теракот!

Ринго обича да яде, най-много обича да яде от всичко по много. Кучетата са хищници, лабрадорите са кучета, но не са хищни. Кучешките зъби са създадени да късат, не да дъвчат. В природата няма време за дъвчене. Убиваш, късаш големи парчета месо и поглъщаш колкото можеш повече.
Ринго е прахосмукачка. Дали от породата или от природата, не знам, но всмуква всичко, до което се докопа. Това включва всичко, което може да се използва за храна и много неща, които не биха могли. Костилки, листа, пръчки, камъни, найлонови обелки и опаковки, пластмасовите крачета на сушилнята, парчета гума или всяко нещо, което не е заварено, зазидано или вързано със синджир и може да му мине през гърлото.
„Дръж си очите на четири“, при нас не важи. Държим си ги на четиристотин, за да не се самоубие поглъщайки нещо, което ще влезе, но няма да може да излезе… Той не ги мисли тия работи. Важното е да може да го погълне, нататък не го интересува.

Лабрадорите са известни с лакомията си, но наскоро стопанка на две напудрени йоркита, целите в панделки и кукурига се оплака, че ги храни с най-скъпата кучешка храна и щом ги пусне хукват към боклукджийските кофи да си потърсят суха коричка хляб, люспа от домат или друг деликатес.
Мразя да извеждам Ринго на градска разходка по софийските улици. В центъра няма наблизо дори малка тревна площ и той се чуди каква е тази тротоарно-асфалтна разходка. Вместо да „върши работа“ и да се прибираме той души, души и души до припадък. Разбирам че с всички тези стотици миризми, за него си е като стоене във фейсбук. Всички клюки на квартала са по тротоарите и той души ли души новините.
Последният път, когато го изведох много ме засрами! Идеше ми да го пребия. Жега 30С+, той се влачи като дърта кранта и обдушива всеки сантиметър.
– Я, камъче! Колко интересно!
– Ринго, хайде! - дръпвам го аз.
– Чакай малко, а това, което блести какво е?
– Стъкълце е, продължавай да вървиш!
– Може ли да го видя? - дърпа ме в тази посока.
– Не може, ще го изядеш!
– Няма, обещавам! Нали съм вързан? Само ще го разгледам малко.
– Добре, разгледай го.
– Ей, че интересно!
– Не! Защо го изяде гадино?!
Отварям му с две ръце устата и започвам да тръскам.
– Слава Богу не си го глътнал. Тъпо куче!
– Виж череши, искам да похапна.
– Сакън, няма да ядеш смачкани мухлясали череши!
– Котка! Бързо да я хванем!
– Не! Котките не се гонят! Ходи редом до мен, никакви котки няма да преследваш!
След секунда си навира главата в цепнатина под едно слегнало стълбище и горд се показва с половин филия хляб.
– Храна, виж намерих храна!
– Не! Пусни!
След 30 секунди, малко парче кокал, след това настъпена слива, гнила ябълка, станиол от вафла, кокал, коричка, кокал, черешка…
– Боклучар! Връщам те на баща ти, той да те разхожда!
Тъкмо изял последния шамар, минаваме покрай окаян и мръсен човек, който е седнал на тротоара, облегнал се на стената на кооперация и яде нещо.
Това лакомо същество, как успя не знам, за миг да му издърпа от ръката хляба или каквото беше и го глътна.
– Ами щом ще ми изтръскваш всичко от устата, да видим сега от корема как ще го извадиш?
– Абе ти лудо куче, побъркано… не мога да повярвам!
– Вярваш или не, изядох го! Нямах време да разбера какво беше, но ми се оказа точно на нивото на муцуната и нямаше как да се откажа от такава възможност!
– Извинявайте, той е малък и лаком глупак. Ето Ви да си купите някаква храна.
– Мерси. Явно гладно го държите.
– Не те е срам! Преди половин час яде.
Десет метра по-надолу по улицата три жени в престилки са седнали на стълбите пред бръснарница и си говорят, очевидно нямат работа.
Едната.
– Ауууу, че си сладъъъък, ела, ела да те видя. Марчеее, ама ела да го видиш бе, бижу. Глей го к’ъв е лъскав, като с брилянтин намазан.
Другарта.
– Аййй прекрасен!
Той прекрасния скача по тях, радва се, обсипва ги щедро с целувки и чувам третата жена.
– Аууу… изяде ми сладоледа! Глей, няма го!
Стои жената с остатък от крайче на вафлената фунийка в ръка, а Ринго се облизва доволен.
– Убих те мизернико!
– Харесвам ги тези разходки, все нещо се намира за хапване, а и разсеяни хора, които не си пазят храната, колкото щеш!
– Марш вкъщи! Наказан си докато станеш пълнолетен, после се изнасяш!
– Говори ми на опашката...