Месец януари. Ще идват свидни варненски гости. Готвя. Агнешко печено с пресен лук, дроб сърма и агнешка курбан чорба. На всички котлони нещо къкри, от фурната се носи приятел аромат и изведнъж.....! 
Та аз нямам пресен лук!

Съботен следобед с лек лучен акцент

Месец януари. Ще идват свидни варненски гости. Готвя. Агнешко печено с пресен лук, дроб сърма и агнешка курбан чорба. На всички котлони нещо къкри, от фурната се носи приятел аромат и изведнъж.....! 

Та аз нямам пресен лук! 

Не 10 връзки, колкото ми трябват, дори едно стръкче нямам. Сама съм, няма кой да пратя на лучена мисия. 
— Браво, моето момиче, браво! 
— Еми...
— Еми страшна домакиня си! Еди-какво-си с пресен лук май щеше да готвиш  и къде ти е пресния лук?!
— Еди-какво се готви, пресният лук липсва...
—Хайде да не си говорим повече, а вземи да се преоблечеш и хуквай до близкия магазин.
—Да.. то май друг вариант няма... А котлоните, фурната?
— Намали котлона. Ей го къде е, ще се върнеш за отрицателно време..
— Абеее.. тенджера под налягане на котлон... не е добра идея. Може някое парченце да запуши дюзата и като няма никой... Няма да ти слушам глупостите цял живот, акъл нямаш! И аз и ти знаем, че не е редно това.
— Не е редно това, не е редно онова... И на мен ми писна цял живот да слушам какво е редно и какво не! Хайде, пък да видим как точно ще избухне тенджера под налягане, докато отидеш до магазина!
— Хубаво! Ако стане беля, ти ще си виновна!

— Добър ден, къде е пресният лук, че е не го виждам?
— Добър да е, не продаваме през зимата пресен лук.
— Така ли? Хм.. приятен ден!

Магазин 2

— Добър ден! Пресен лук имате ли?
— Не, нямаме.

 Магазин 3
— Моля ви кажете ми, че имате пресен лук!
— Съжалявам, не го зареждаме през зимата.
— Екстра се нареди...
— Млъквай! Не смей да ми говориш!
— Документите на колата в теб ли са?
— Не, за какво са ми до магазина?!
— А ключовете от колата?
— Да...
— Карай към „Лидъл“. С тия квартални магазинчета само си губиш времето.
— Какъв „Лидъл“ бе?! Горе тенджерата под налягане е на котлона. Ти съвсем не си наред!
— Споооко бе, само на две е и леко съска... Ще успееш за 10 мин да отидеш и да се върнеш.

Не се шашкай, стените ще са си на място, като се прибереш. Тавата е покрита с фолио, има достатъчно течност, няма да загори. Хайде бе, два часа си говорим. Пали колата и изчезвай!
— Ок.. Обаче, ако стане някоя беля...
— Нищо няма да стане! Отиваш, купуваш, връщаш се! Какво толкова го мислиш?! Стига с тия тревожности, че ми дойде до гуша. Тръгвай!
— Шшшт тръгнах! Трябва ми свободно място пред магазина! Адски ми трябва някой точно като идвам, да се махне или едно място да стои там невидимо и да ме чака!
— Хайде, представи си кое точно празно място искаш и го виж празно.
— Ето го! Това е моето място! Хайде бе, бастун, карай я тая кола, какво се влачиш, да не караш яйца?! 
Как..во?! Не! Не, по дяволите! Това е моето, моето място! Веднага се разкарай! Мамка му...тоя спря на моето място!
— Гадно, да..
— Гадно, а?! Нали 10 мин?! Нищо не казвай! Да не съм ти чула гласа, тъпа....
— Стига драматизира! Дай десен и пак десен, там в уличката ще има места, събота е все пак.
— Млък ти казвам!
— Ето ти го мястото, видя ли? Само мрънкаш.. Хайде, паркирай и гледай да не се изпльоскаш на тоя лед.
— Тия какво се мотат бе?! Заели са целия тротоар и се разхождат, това да не е парк.
— Не виждаш ли, че ядат чипс? Заобиколи ги бързо от ляво и се шмугни между мацката и колоната! Хайде, бързо!

— О, не! Монета.. от 20, 50 или лев?
— Неее, нямаш време за количка и не ти трябва, за едни луци и марули си! 
Тенджерата под налягане е на котлона и съска, забрави ли?! Ще събори къщата, тя за колички се реди и монети търси... Абе, ти понякога си много безотговорна..
— Аз? Ти ли ми го казваш, долна гад такава, нали до преди малко....? О! Я млъквай, нямам време сега с тебе да се разправям, после ще ти обясня аз някои неща.

Лук? Лук? Къде си лук? А, ето там май има, а онова като, че са марули... Далечко са, не съм сигурна.
— Извинете, онова там ми се вижда, че е лук, а до него марули. Обаче на мен ми трябва повече.. дали вътре в склада нямате по-свежи да извадите?

— Кое? Къде? А, да, лук е, но е това. Изкарали сме всичко, каквото имате, това е.
— Аха.. лошо, но мерси!
— Погледни в ляво! Веднага!!! Виж ги!
— Къде? Кои?
— Онези двете цуци вървят нездравословно бързо към твоя лук! Виж ги, те ще ти го вземат, има съвсем малко връзки, колкото да ти стигнат. Ако позволиш да ти го отмъкнат, няма да можеш да сготвиш яденетата, гостите ще останат гладни и ти ще си една опозорена домакиня завинаги!
Ще тръгнеш да търсил лук по други магазини, няма да намериш, тенджерата под налягане ще избухне и ще ти съсипе компютъра!
— Кои?  Къде са? Как компютъра?! Само на него не посягай!
И как по дяволите успяваш да ми кажеш толкова много неща за такова кратко време?
Ах, да, мамка му, насочили са се точно към лука и марулите ми! Ужас и сега?
— Веднага, бързо! Те имат да направят две крачки, за теб са поне 3,5. Единственият ти шанс е да скочиш и приземявайки се, да се навреш странично между тях и лука. Ако скочиш веднага, имаш някакъв шанс.
Хайде, ти можеш! Те са по-възрастни и се движат по-бавно.
Скачай или си опозорена!

2, 1, 0... Изнасям тежестта на десния крак и леко прикляквам, свивайки го като пружина, накланям тялото също леко назад, готово за страничен с вклиняване скок и Скоооок..... с разперени ръце.

Приземяване с охлузване пред щайгата с лук. Двете ръце светкавично се прибират към тялото, заграбвайки всичкия лук с лява ръка и всичките (3) марулки с дясната.
Ръцете се прибират към гърдите с плячката, а две лелки се блъсват в гърба ми.
Започват да сипят нечленоразделни междуметия, възклицания и ругатни стерео в двете ми уши..
— Ама! Аз.. Какво?! Как е възможно! Нахалница!, Вярно ли?! Вие.. Ние.. Защо? Как?... Безобразие! Лук.., Аз... Няма лук!, Тя го взе всичкия..! И отначало.
— Не се обръщай, върви към касите. Не се обръщай, тръгнаха след теб..
— Не ми пука! Това са моите марули и моя лук! Никой не е може да ми ги отнеме!

Снимка: личен архив