На опашка пред каса на Фантастико. Жената зад мен.
– Ей че хубава торба!

сълзи на благодарност - 95 ст.

На опашка пред каса на Фантастико. Жената зад мен.
– Ей че хубава торба!

Поглеждам лежащите платнени брандирани торби на Фантастико. Едните са въз цикламени, другите убийствено жълти с някаква щампичка и слоган.
– Тези ли? и ги посочвам с брадичка.
– Жълтата! Страхотна е.
Не виждам нищо страхотно, но винаги се радвам, когато на хората им е страхотно и се радват. Непознатата държи подобна торба на Фантастико, бежова със сини букви.
– Вашата на мен по ми харесва.
– Така ли? Повдига я и я завърта.
– Да, изглежда много прилично. Усмихвам се аз.
– Мдааа... не е лоша. Но жълтата е страхотна!

Протягам се и взимам една торба. Докато я слагам на лентата до покупките ми пред себе си виждам, че има щампа на някакви пиленца.
– Оу! Даже и пиленца има тука...
– Да, да има. Но, не ми харесва заради пиленцата, цвета й е страхотен. Любимият ми!

След като касиерката я маркира й я подадох.
– Заповядайте, за Вас е!
Непознатата ме погледна с невярващ поглед. Чу се едно тихо и накъсано „ за..що..?..?“
– Как защо? Защото много Ви хареса и това е любимият Ви цвят!

Касиерката беше спряла да маркира, опашката зашумоля и се раздвижи. Височките надничаха отгоре, а по-нисичките се кокореха отстрани. 
Жената държеше торбата така сякаш излъчваше невидима горещина, която я пареше. Заприлича ми на човек, който е хванат да краде.
Всички наоколо изразяваха такава почуда все едно във Фантастико на касите се е появила най-малко птица Ему или дори Додо.
Стана ми много весело и забавно.
– Госпожо, успокойте се и се радвайте се на любимият Ви цвят торба! Моля приемете я като подарък от мен, така съм преценила, така съм постъпила.
– Добре! - Усмихна се жената и се разплака, завъртайки се с гръб, за да не гледам сълзите й.  –Това не ми се беше случвало!
– Има голям дар скрит в даването, много по-голям отколкото в получаването! Довиждане и всичко хубаво!

Снимка: личен архив.