Днес честваме Св. Николай, Мирликийския Чудотворец, един много голям светец.

Св. Николай,

архиепископ Мирликийски, Чудотворец

Днес честваме Св. Николай, Мирликийския Чудотворец, един много голям светец.

Мирликийски защото е служил като архиепископ в град Мир, главен град в областта Ликия. Роден е в Патара, Мала Азия. Чичо му Николай е епископ на Патара и понеже малкия Николай имал голямо желание да служи на Бог, убедил родителите му богати и знатни за времето си хора, да разрешат на сина си да се посвети на това служение. Така Николай растял и възмъжавал служейки на хората. Съществуват много свидетелства за неговата добрина, състрадателност и любов. Може би най-известното от тях е как е помогнал да се задомят трите дъщери на един внезапно обеднял богаташ. Този до скоро много богат човек не знаел как да се справи с беднотията и замислял разни мошенически начини да изкара пари, за да може да ожени дъщерите си. Николай разбрал за тази работа и решил да помогне. Една вечер подхвърлил през прозореца пълна кесия с злато.

Скоро работите на човека потръгнали и той оженил най-голямата си дъщеря. Николай, решил по същия начин да помогне и на средната дъщеря. Да кажа, че след смъртта на родителите му той получил доста голямо наследство, което разбира се като всички светии започнал да раздава на нуждаещите се събратя. Та така по същата схема човека оженил и средната дъщеря. Човека изпитвал огромна благодарност и много искал да разбере, кой е този благодетел и успял. Една нощ чул как някой отворил прозореца и хвърлил също такава кесия, както и по-рано. Той станал бързо, затичал се подир своя благодетел, и познал Николай, който в това време управлявал Патарската епархия в отсъствие на своя чичо, който заминал за Йерусалим. 

Интересна е случката как става архиепископ в Мир. Николай искал да стане монах, заселил се в един манастир и искал целия си живот да го прекара там, далеч от света. Обаче не му се получило. Една нощ чул глас, който му казал: "Николай, влез във всенародния подвиг, ако искаш да получиш от Мене венец!" В страх и недоумение той размишлявал, какво ли означава това призоваване? Същият глас му казал отново: "Николай, това не е оная нива, на която можеш да принесеш очаквания плод. Обърни се към людете, та в тебе да се прослави името Ми!" И тука вече му се изяснило, че тази работа с манастира не само няма да стане, ами от него се иска точно обратното. И така Николай послушен на Бога тръгва към главния град в Ликийската област без да има въобще идея какво следва. В същото това време се тече паралелна интересна случка в града. От всички градове се били събрали епископи в храма, за да изберат нов архиепископ на мястото на скоро починалия епископ Йоан. Понеже имали затруднения да изберат, прибегнали до пост и молитва, за да им се открие Божията воля.

На един от епископите по време на молитва се явил един мъж, сияещ с неземна светлина, и му заповядал същата ранна сутрин да застане на църковните врата и да очаква минаващите. "Пръв, който влезе - казал той - е избраният от Бога, името му е Николай". Епископът разказал на другите за случилото се и застанал рано сутринта на църковните врата, а другите епископи се събрали в храма. По това време св. Николай пристигнал в Мир и тая сутрин, по свой обичай, отишъл в храма да слуша утренята. Току що прекрачил вратата, и епископът го спрял и попитал за името. - "Николай, раб на твоя светиня, Владико" - отговорил той смирено.

Много готина история, много ми хареса. Така 50 години Св. Николай служила на тези, които били поверени на грижите му.По времето на небезизвестния Диоклетиан имало жестоко гонение на християните продължило около десет години. Хиляди и хиляди били убити. Това избиване започнало в столичния град Никомидия, където на самия празник Рождество Христово били изгорени в храма до 20,000 християни.


По това време и св. Николай прекарал доста време в тъмница. Ще се отклоня за малко, че искам да спомена за едни научни открития от наше време. Има един изследовател Луиджи Мартино се казва. Той имал възможност да изследва мощите на св. Николай от Бари и тези във Венеция през 1992 г. От всички приложени методи за анализ се оказва, че св. Николай е бил висок 168 см. Бил е също строг постник, който се хранил изключително с растителна храна. Имал е характерни заболявания, които се получават при продължителен престой в тесни и влажни помещения – потвърждаващи достигналите до нас чрез преданието сведения за престоя му в тъмница по време на гоненията на Диоклетиан. Починал е на възраст между 70 и 80 години. Но може би най-интересното откритие е възстановката на лицето на светеца, което през 2009 г. група учени от университета в Манчестър под ръководството на Каролайн Уилкинсън прави. На базата на краниологичните измервания и рентгеновите снимки, направени от Л. Мартино, Уилкинсън реконструира лицето на св. Николай, което напълно съвпада с лика, който имаме традиционно в православната иконография. Високо чело, изпъкнали скули и брадичка, смугла кожа и кафяви очи.

За мощите на светеца е построена специална базилика. Като се влезе, на очи се набива една оградена червена колона. Нейната легенда се оказва изключително важна за жените от Италия. Историята й е свързана с построяването на храма. Архитектите начертали проекта, но нещо объркали при изчисленията. Грешката се установила едва когато строежът бил напреднал. Липсвала най-важната - носещата колона. Всички се видели в чудо как да продължат строежа.

Тогава на единия от майсторите му се явил насън Св. Николай, който носел една огромна червена колона. На сутринта майсторът разказал странният си сън на своите другари, които го слушали в захлас. Когато се обърнали - какво да видят – червената колона стояла точно до тях! 

Защо италианките са решили, че точно тази червена колона ще им помогне да се задомят, ако се въртят около нея по посока на часовниковата стрелка, не е ясно. Тези, които вече били омъжени и искали да се разведат и да се отърват от съпрузите си също се въртели около колоната, но обратно на часовниковата стрелка! 

То не било само въртене, но и дране по колоната. Всяка искала да си изчопли парченце от нея, сигурно за да може в домашни условия да се върти около него. След не знам колко време горката червена колона не приличала на нищо. Свещениците били принудени да се справят някак с тази женска напаст. Те изравнили колоната, за да премахнат набезите от женски нокти и така нейния диаметър намалял с 1/3. Оградили я от четирите страни с дебело стъкло и я сложили в ъгъл, за да не може мацките да се връткат около нея. И аз като я видях, голяма мъка беше. Някой стояха със залепени носове за стъклото, а други правеха написаните си искания на „лястовички“ и се опитваха те да прелетят през тесен процеп и да паднат вътре при колоната.

Едни се въртят около колони, други бягат от черни котки, прескачат релси, а на мен днес ми казаха, че баш на Никулден трябва да изям няколко от костите на шарана, а останалите от цялата риба, трябва да ги заровя.

 

•••
Ползвани източници:
pravoslavie.com
standartnews.com