Иконата е много стара, сигурно на около 300 години. Намерена е от бай Атанас. Св. Георги му се явявал няколко пъти, възседнал бял кон и му казал къде да отиде да копае.

Хаджидимовски манастир

и житие на Св. Великомъченик Георги Победоносец

На двайсетина минути от гр. Гоце Делчев се намира мъжкият манастир "Св. Георги Победоносец" в гр. Хаджидимово. На мястото на сегашния манастир е имало христианско светилище посветено на Св. Георги, още в далечната 1290г. По време на османското робство храмът е бил многократно разрушаван и изгарян, а накрая изоставен и напълно збравен. Възстановен е едва през 1864г. Още с влизането в църквата погледа ми се спря на много особена икона. Изглеждаше много стара, едва се виждаше какво е изобразено на нея. Заговорихме се с възрастна жена, която продава свещите и тя разказа следната история:

„Иконата е много стара, сигурно на около 300 години. Намерена е от моя съселянин бай Атанас. Св. Георги му се явявал няколко пъти, възседнал бял кон и му казал къде да отиде да копае. Посочил му една могилка, обрасла в храсталаци край селото. Човекът първо не обърнал внимание на съня, но на следващата вечер той се повторил и после потретил. Бай Атанас мисел, че това може да е някаква бесовска работа с тия сънища и за това не правел нищо. Обаче накрая се стреснал, като за пореден път Светеца му се явил и настоял още на сутринта да отиде да копае на посоченото място. Разбрал, че наистина Светеца иска това от него, без да се бави тръгнал към могилата. Турците, които имали имот наблизо като разбрали какво иска да прави, хич не се зарадвали. Първоначално го разубеждавали,  той не отстъпвал, но като видял, че не може да излезе на глава с тях си отишъл. Вечерта Св. Георги отново му се явил и му казал да не се страхува от тези хора, защото ще бъдат заставени да отстъпят.

Окуражен бай Атанас отишъл на сутринта и се заловил за работа.Не щеш ли обаче, турчинът собственик на нивата от южната страна на могилата бил изкарал воловете си и орял. Видял, че могилата се копае, дошъл да види каква е работата и като научил, че там може да стане свещено място така се разлютил, че не само изпъдил стареца, но преди това го набил. Върнал се той да си дооре нивата, но воловете му, огромни и охранени животни били легнали в браздите и не могли да помръднат. Започнал той да ги дърпа, после да ги бие, но те не могли да се изправят на краката си. Турците, които му се притекли на помощ, като разбрали, че е бил гяура казали: Ако този човек е дошъл тук да копае без никой да му плаща, Аллах (Господ) има ръка върху това. Извикай го и се разбери с него, ако искаш да се оправят нещата ти.

Пратили за бай Атанас и когато той дошъл, воловете още при първото подканяне веднага станали. Всички били много изненадани. Започнал да копае бай Атанас и от пръстта се подала напълно запазена иконата на Св. Георги Победоносец. Турчина така се слисал, че подарил нивата на манастира, където стоим сега. Това била първата нива, подарена на манастира.

Никой повече не попречил на разкопаването. Намирането на иконата така въодушевила хората от селото, че дошли много помощници. За кратко време издигнали параклисче. Дядо Атанас и съселяните му го стопанисвали и то просъществувало 15 години.“

Установено е, че иконата датира от 1750 или от 1800 година. На 6 май 1961г. е осветена от Неврокопския митрополит Пимен и изложена за поклонение.

Снимка: Интернет.

Това място, което Св. Георги сам си е избрал, винаги е било почитано. По молитвите на светия мъченик, който е освободител на пленените, защитник на бедните и лечител на болните и до днес вярващи получават изцеление на своите духовни и телесни немощи.

Снимка: личен архив. 

Днес Църквата чества паметта на един много почитан светец и мъченик за вярата – св. Георги. Паметта му се чества от почти всички християни на Изток и на Запад без разлика от конфесионалната им принадлежност. В много страни като Грузия и Великобритания св. Георги се почита като национален светец. В Грузия, например, съществуват точно 365 храма, посветени на св. Георги, колкото са и дните в годината. Самото име на страната, съхранило се в много езици, е производно от името на светеца – Георгия (Джорджия). Грузинските жития говорят, че св. Нина, покръстителката на Грузия била родственица на бащата на светеца –Геронтий. В други страни като Русия, Германия, Канада, Португалия, Малта, в градове като Венеция, Неапол, Барселона и т. н. св. Георги е светец-покровител на столицата, патрон на града, на армията или на земеделието. Не по-малко популярен е светецът и на Балканите – в България, Сърбия, Гърция и т. н. У нас св. Георги е патрон на Българската армия. Един от най-древните храмове в християнския свят, посветени на мъченика, е ротондата „Св. Георги” в нашата столица, построена през 4 в. Този факт сам по себе си говори много – само няколко десетилетия след мъченическата смърт на светеца в Сердика е издигнат храм на негово име. Мнозина изследователи смятат, че вероятно в тази църква и в храмовия комплекс, прилежащ към нея, се е състоял свиканият като вселенски събор в Сердика. Голяма е почитта на нашия народ към светеца и не напразно една от най-големите български светини – издигнатият и населяван от българи манастир на Света Гора (9 в.) носи името „Св. Георги”. Самият светец нееднократно е показвал своето благоразположение към нашия народ с множеството чудеса, извършвани в отговор на молитвите и почитанието, което българите са му оказвали. Най-известното е чудото със самоизписалата се икона на св. вмчк Георги, която дава и името на нашия манастир на Атон – св. Георги Зограф.  Това чудо е описано в т. нар. Зографска хроника или „Сводна зографска грамота”. Стотици са църквите и манастирите, издигнати от българските царе и велможи, посветени на св. Георги.

Свети Великомъченик Георги, бил силен и снажен кападокиец, с чин хилядоначалник в редовете на един от славните римски полкове. Император Диоклетиан, без да знае, че той е християнин, го почел с управителска титла още на двадесетгодишна възраст и от любов към него го взимал в царските палати, където се ползвал с голямо уважение между царедворците. По това време Диоклентиан почти изпразнил тъмниците от престъпници, за да ги напълни с християни. Докато четох житието на св. Георги и многобройните мъчения, се чудех защо този Диоклентиан е толкова упорит в злобата си и защо въобще е решил, че христианите са главния му проблем. Императора бил ревностен поклонник на магьосника Аполон.

„В този идол бил настанен и живеел нечистият дух, тоест дяволът. На всички, които се отнасяли до него със запитване за своето минало, той давал лъжливи отговори, или така да се каже, неговите предсказания никога не се изпълнявали. Веднъж Диоклетиан попитал Аполон за някаква работа и получил от беса такъв отговор:
– Казвам ви истината - не мога вече да предсказвам бъдещето, защото тук на земята ми пречат праведните човеци, които унищожават нашата сила.

Диоклетиан попитал идолопоклонническите свещеници (жреците) да му обяснят кои са тези праведници, поради които бог Аполон се отказва да дава истински пророчества. Те му отговорили, че в поднебесната земя праведни човеци са християните. Щом чул това, Диоклетиан се разгневил много на християните и пак подновил гонението против тях, което било почти престанало.”

По време на тези гонения военачалника на императорските армии Георги си разпродал всичките имоти и наследство и го раздал на бедните, не само това ами открито се обявил против действията на императора. Разбира се, че незабавно го затворили в тъмница и нататък следва безкраен списък от мъчения, които са кое от кое по-жестоки и смъртоносни.

Има безброй видетелства за повярвали и приели христианството стражи, войници и цели тълпи от хора, присъствали на невероятните чудеса, които са се случвали по време на тези мъчения. На мен ми призля докато ги четях. „Войниците, които откарали мъченика в тъмницата, го разпънали на земята, поставили нозете му в клапи и сложили на гърдите му голям камък; Тогава Диоклетиан заповядал да донесат колело за мъчения и да завържат на него свети Георги. Под колелото били поставени дъски и на тях заковани различни остриета: едни под формата на ръжени, а други като ножове: едните закривени, а другите право заковани на дъските. Съблекли мъченика гол, привързали го към колелото и щом започнали да го въртят, железните остриета разкъсвали и раздирали страдалческото му тяло; …заповядал да хвърлят свети Георги в една яма, която била пълна с негасена вар, и там да седи три дни; После било заповядано да го удрят с волски жили, докато изтече всичката му кръв и докато прилепне тялото му о земята.“

Никой обикновен човек не би останл жив дори след едно от тях. Св. Георги не само оставал жив, ами раните му се затваряли и от лицето му не слизала благоговейна усмивка. През цялото това време се молел и благодарял на Бога. Диоклентиан не знам как не е превъртял при вида на Георги, който не само не умира, но и му се присмивал.

„Ти, царю, дотолкова ли мислиш, че съм изнемощял и съм се уплашил от това нищожно мъчение, та да се отрека от вярата в Христа и по този начин да удовлетворя твоето демонско желание? По-скоро ти ще се измъчиш, отколкото аз, който търпя мъчението.“

Накрая отиват в капището на Аполон, където Диоклентиан е смятал, че Георги вече ще се поклони на идолите и ще им принесе жертва. На събитието е бил поканен и много народ зяпачи. Вместо тези му очаквания, свети Георги да вземе да си говори с идола. 

„– Желаеш ли да приемеш от мене жертва, като бог?
Когато казал това, свети Георги направил кръстно знамение, а нечестивият дух, който живеел в идола, започнал силно да вика с човешки глас, като казвал:
– Аз не съм Бог, не са и ония, които са подобни на мене. Правим всичко възможно, само да прелъстяваме човеците към нашата погибел.
Свети Георги отговорил на беса:
– Като дойдох тук и понеже знаете, че съм служител на Истинния Бог, как смеете още да стоите на това място?
Щом Христовият мъченик изговорил тези думи, изведнъж се чул голям шум и плачевен глас, който излязъл от идолите, а самите идоли паднали на земята и се разбили. Жреците и мнозина от народа като бесни се затекли към свети Георги и с голяма ярост започнали да го бият немилостиво, като казвали на Диоклитиан: „Погуби, о царю, този вълшебник, преди той да е погубил нас!"

Най-много се чудел императорът на това, че въпреки всички страдания, лицето на мъченика оставало спокойно и бодро. Удивен от това, императорът го запитал:
– Кажи ни, докога ще ни смайваш с твоите дела, и какво е учението на твоя Христос, и ние спокойно ще те изслушаме.
– Христос – отговорил мъченикът - предвиждайки вашата злоба, ни е научил да не се боим от ония, които убиват тялото, но не могат да погубят душата. На тия, които изпълняват Неговите заповеди, Той дава голяма благодат и е обещал да им даде и сила да извършат дела, каквито Той сам върши.
– Какви са тези дела? – запитал императорът.
– Христос изцерявал болни, възкресявал мъртви, дарявал на слепите зрение, на глухите слух.“

“Наблизо имало пресен гроб, в който бил погребан човек, починал преди няколко дена. Присъстващите там езически жреци поискали от мъченика да възвърне живота му. По молитвата на светеца Господ възкресил покойника. Пред изумения от учудване народ излязъл жрецът Атанасий, паднал пред краката на Георги, изповядал, че Христос е единствения всемогъщ Бог и молел мъченика да му прости извършените по незнаие грехове. Разяреният Диоклетиан, изпълнен със сатанинска злоба, заповядал на войниците веднага да отсекат главите на Атанасия и на възкресения. След това наредил да отведат мъченика в тъмницата и да го пазят там, докато реши какво да прави с него.

Като видяла това, имп. Александра открито изповядала вярата си в Христос. Диоклетиан не могъл повече да сдържи гнева си и веднага издал смъртна присъда: главите на собствената му жена и на великомъченика Георги да бъдат отсечени с меч. Докато отивали към мястото на наказанието, императрица Александра вървяла с високо вдигнати към небето очи и усърдно се молела. По пътя, капнала от умора, тя помолила войниците да й разрешат да си почине. Като се опряла на една стена, тя тихо предала Богу душата си. При вида на такава блажена смърт свети великомъченик Георги прославил Бога и бодро продължил пътя към своята Голгота. Когато пристигнали на определеното място, той спокойно навел главата си под меча на палача и бил обезглавен.“

Най-известно е чудото със самоизписалата се икона на св. вмчк Георги, която дава и името на нашия манастир на Атон – св. Георги Зограф. Това чудо е описано в т. нар. Зографска хроника или „Сводна зографска грамота”.

Кой е Свети Георги, светецът на две религии? 

Св. Георги е толкова популярен, че се радва на особена почит дори и в исляма. Св. Георги (араб. Джирджис, Гиргис, познат също и като Ел Худ, Ал Хадр, Ал Хадир) се явява един от главните некоранични герои и светци на исляма. Ислямските му жития удивително повтарят някои от  гръцките и латински версии на житието на светеца с тази разлика, че действието в повечето от тях се развива няколко века по-късно, по времето на Мохамед. Една от най-ранните версии, засвидетелствана от Ат Табари (9 в.) обаче говори, че св. Георги е бил ученик на един от апостолите на пророк Иса (Иисус Христос – в исляма Христос е само пророк, макар и най-големият). Св. Георги се опълчил срещу издигането на статуя на Аполон от царя на Мосул – Дадан. За тази своя постъпка той бил жестоко измъчван и многократно умъртвяван, но Бог винаги го възкресявал.

Император Йоан Кантакузин (14 в.) свидетелства, че по негово време съществували няколко мюсюлмански храма в чест на св. Георги. За същото свидетелства пет века по-късно и пътешественикът Дин Стенли. Днес в Светите земи има около 22 култови места, свързани с името и личността на св. Георги, от тях 5 са обект на поклонение, както от християни, така и от мюсюлмани, а 9 са свързани само с мюсюлманско почитание.

Тропар на св. Георги, гл. 4:
Като освободител на пленници
и на бедни защитник, 
на немощни лекар, на царе поборник,
победоносни великомъчениче Георги, 
моли Христа Бога да се спасят нашите души.

•••
Ползвани източници:
bulgariamonasteries.com
pravoslavieto.com
dveri.bg