Прииска ми се в горещия вчерашен съботен ден да избягам от жегата на Витоша. Имах нужда да се поразходя, да снимам, да се наслаждавам на зеленина и чист въздух.

Турист по гуменки

Витоша

Прииска ми се в горещия вчерашен съботен ден да избягам от жегата на Витоша. Имах нужда да се поразходя, да снимам, да се наслаждавам на зеленина и чист въздух.

В десет часа тръгнах от златните мостове. Пъвите 10-15 минути бяха тегави. Да ходиш не е като да караш кола. После влязах в темпо и само някое и друго мързеливо мускулче или става се оплакваха. В гората преди платото по една стръмна, камениста и влажна пътека ясно осъзнах, че на туризъм по гуменки не се ходи, но беше твърде късно.

Докато берях душа по склона, бодри бабки с щеки ме поздравяваха с "добър ден" и профучаваха край мен. Правех път на хора с маунтин байкове вдигнати високо над главите си, за да минат без да ударят някого. На облещеният ми поглед казваха с усмивка, че така им е по-лесно. Бавех група дядовци с тояги които закъсняваха за среща на Черни връх.

Малко след като изпълзях от гората и тръгнах към самото плато осъзнах, че ако искам да се върна без помоща на планинска спасителна служба, трябва незабавно да тръгна обратно надолу! Стъпалата ми се подбиха зверски. Някак се добрах до колата. Сутринта като излизах половината блок ме видя бодро с раничка да се качвам в колата, в четири след обаяд комшиите пак ме видяха, но да се измъквам със сгърчена физиономияот изпълзявайки от шофьорското място. Около пет минути ми отне да стигна до входа. Сърцето ми пулсираше в стъпалата. Никой не посмя да пита нищо.

Домашните бяха във възторг от гледката и още са. Не мога да ходя… Лягам и ставам с чужда помощ. Ако ми се ходи до WC тръгвам отрано, че не знам колко време ще отнеме пътя с подпирането по стените.

От вчера до сега изпитах най-силните удоволствия в живота си.Първото беше като си свалих проклетите гуменки.Второто от студената вода по размазаните ми стъпала.Третото от това да легна. Не знаех, че имам най-удобният матрак на света.Изпитах още куп малки и големи кефове.

Предизвиквам надуване на бузи и болки в корема от смях у всеки, който ме гледа. Близките ми хора са весели-това е хубаво.Днес мога да застана на двата си крака без да се подпирам, ставите ме болят пренебрежимо слабо. Усещането е прекрасно.Вече ценя високо възможността да отидеш до WC без чужда помощ. Витоша ме накара да се радвам на живота. Май съм преживяла катарзис...Не ми трябва психотерапия – мога да си я причиня сама. Другата събота ще отида пак!

Снимка: личен архив