Още от самото начало беше ясно, че семейство Танерови не ни харесват, нито oдобряват, както и ние тях. Раздялата ни преди фиксираната дата на нашето отпътуване за България беше неминуема. Ето кое беше последното камъче, което обърна каруцата.

 

Записки от Албиона

Драма с гащи

Още от самото начало беше ясно, че семейство Танерови не ни харесват, нито oдобряват, както и ние тях. Раздялата ни преди фиксираната дата на нашето отпътуване за България беше неминуема. Ето кое беше последното камъче, което обърна каруцата. В една злополучна вечер излизайки от банята с гащи и несесер, с тоалетни принадлежности от банята се разминах със Сю. Пожелах лека нощ, подминавайки я и се заизкачвах по стълбите към стаята.
— Лека нощ! …. Нина, excuse me, какво носиш?
— Pardon?!
— Това в ръката ти, какво е?
— Несесер.
— А, другото?
— Мокрите ми гащи!

Още на първият въпрос усетих как започвам да се изнервям. Тази жена, говорейки ми с маниер и интонацията на малка краличка, притежаваше удивителната способност да ме вбеси от 0 до 100 за броени секунди.
— Ти си переш гащите в банята?!?!
— Да, изпрах си гащите! Това някакво престъпление ли е?!
— Но как е възможно! - Дори на мъждукащата крушка в коридора, можеше да се види как лицето и доби патладжанен цвят.
— Сю, не разбирам отново… Гащи се перат лесно, кое ти се струва толкова невъзможно?
— Това е против правилата! Ти нямаш право! Никой не бива да прави това! - Сю беше извисила глас и останалите членове на семейството подадоха глави през вратите. Аз стоях по средата на стълбището между етажите, а приятелката ми на горната площадка беше излязла да разбере какво става.
Погледнах си в ръцете. Държах влажните си гащи и несесера. Какво за Бога иска пак тази луда жена?! За какво говори въобще?! Държа си моите неща, на какво нямам право, против какви идиотски английски правила съм?! 

Танерови притежаваха нещо като склад за мръсни дрехи. Намираше се до пералното помещение и представляваше дупка в стената два на два метра, заторена с врата. Сю переше веднъж седмично, все едно дали имаше много, или малко за пране. Понякога мръсните дрехи така се натрупваха, че вратата се самоотваряше. Децата ходеха всеки ден да спортуват - момичето да язди, момчето да играе крикет и съответно вечер хвърляха всичките си мокри и кални дрехи в коша за пране. Ние гледайки от собствената си камбанария недоумявахме как може да се перат маратонки, спално бельо, ботуши с полепнали конски фъшкии и слама заедно. След като събрахме достатъчно за една пералня мръсни дрехи, имахме намерение да предложим на Сю да купим препарат за пране или да и платим нейния, за да си ги изперем. Това бяха по-едри връхни дрехи, а личното бельо като чорапи и гащи всяка вечер за две минути заедно с вечерният тоалет си го изпирахме на ръка.

Та аз, изпирайки гащите си на ръка съм извършила нечувано тежко престъпление, което се наказва с 500 години затвор, три пъти обесване и последващо гилотиниране за да е сигурно, че никога повече няма да съгреша. Ние техните неблагодарни и нецивилизовани гости е трябвало да си оставим мръсните неща в посоченото за целта място, където то да бъде изпрано с общото пране в деня за пране! Това, че ние не желаем да си перем дрехите заедно с техните, че да се пере долното ни бельо едновременно с тяхното е нехигиенично, че е недопустимо всичко това да бъде смесено с конските фъшкии по ботушите на децата, само показва варварският ни произход, липсата ни на възпитание и елементарно зачитане правилата на нашите любезни домакини и английските традиции като цяло. Погледнах нагоре към другата българска варварка. Беше в ступор, само погледа и говореше „да бягаме към Лондон още тази нощ!“

На сутринта си събрахме багажа, обадихме се на представителя на организаторите за спешна среща с конкретни искания -или да ни преместят, при някои по-нормални хора или да ни върнат парите. Още същият ден се озовахме при Роуз. Тя беше висока и суха, с осанка и движения на аристократка. Винаги добре облечена и с малко грим. Изразяваше мислите си на бавен, правилен шекспиров английски с подходяща интонация. Към 16:00-16:30 всеки ден се чувстваше изтощена следствие работа с кореспонденцията си. Живееше сама в голяма къща с двор и допускам, че приемаше в дома си млади хора от цял свят, за да си разнообразява живота повече, отколкото заради нужда от пари, с които да си помага на бюджета. Всяка сутрин пиехме сутрешен чай, а всеки следобед -  следобеден с кейк и разговаряхме за времето.

Мисис Роуз беше странна птица. Една вечер, когато се чувстваше смазана от умора ми разказа, че от близо трийсет години се съдят с комшията Роджър за ей онова дърво. Всичко това ставало чрез писма. Вярно, че писалището и беше винаги зарито с писма. Допуснах, че е много вероятно да се съди с още доста хора предвид купищата писма. Те с комшията се виждат на ден по десет пъти минимум, понеже оградата между имотите им е дървена - градинска не по висока от 50-60 см., но заради разногласията помежду им не си говорят, а си пишат писма, един на друг и на съда. Цялата драма е, че клоните на дървото на раздора са в единия имот, а ствола в другия. Единият иска да отреже клоните, че му правят сянка, а другият не дава.

Мисис Роуз разбира се, във всички часове за пиене на чай, пиеше чай и говореше за времето основно и като гарнитура за тромавата съдебна система. Сутрин ни забъркваше яйца с бекон, следобед задължително с чая поднасяше пай или кейк, така че не ни тормозеше прекалено с традиционна английска кухня и се радвахме на всеобщ мир по отношение на храната.

Къщата й представляваше необичайна смесица на различни стилове и епохи, които често си противоречаха до крясък. Притежаваше старинни мебели, които бяха произведение на изкуството, в това число масивно писалище, роял, свещници, изящни шкафове и лавици с фина като дантела дърворезба, люлеещи се столове, порцеланови и кристални сервизи от цял свят. На фона на цялата тази изисканост и добър вкус къщата беше брутално залята от разноцветна вълна статуетки на ангели, девици, животни, безумни картини, евтини ветрила, найлонови цветя и всевъзможни и неизброими джунджурии. Направо да ти се скъса сърцето да гледаш цъфнали пластмасови слънчогледи в еднометрова ваза от изрисуван китайски порцелан. Буквално отвсякъде стърчеше и блестеше ярка панаирна красота. В двора не можеше да се стъпи от керамични джуджета, тролове и всякакви приказни създания. Из зад всеки храст дебнеха някакви зловещи принцеси, дошлина любовни срещи в тъмното с още по-злокобни принцове, за да ме стряскат и да не мога една цигара да изпуша на спокойствие.

снимка: личен архив

Англичаните са странни хора, за мен доста странни. Като влязох за първи път в банята на Мисис Роуз не можах да повярвам на очите си. Оглеждах се и се въртях в крайна почуда. Първо подът беше застлан с дебел мокет, върху който имаше килимчета. Второ по стените имаше текстилни релефни тапети с флорални мотиви и картини. По същите тези стени на банята имаше етажерки с разнообразни произведения на изкуството от керамика, стъкло, дърво и пластмаса във вид на балерини, жаби, елени до вази с изкуствени цветя и гоблени. Такава уютна баня не бях виждала никога. Не мисля, че можеше да се чисти с друго освен с прахосмукачка и евентуално да се бърше прах, много внимателно. Тоалетната чиния беше тапицирана в нещо пухесто жълто като късокосмест китеник, а дъската за сядане облечена в същата мъхеста материя, но в оранжево. Голям зор видях докато отгатна кое какво е в тази баня и за какво служи. Това беше една много тайна и маскирана баня. Ваната отвън също беше облечена в някаква материя. Отвътре слава Богу, си беше керамична, но пък навсякъде около нея беше украсено с гумени жълти патета и пилета и други водолюбиви животинки. Ваната околовръст беше опасана с линия от симетрично разположени дупки през петнайсетина сантиметра. Дупките се намираха на около 30-40 см от дъното и, което недвусмислено показваше, че ако се напълни с повече вода, тя неминуемо би изтекла през въпросните дупки върху мокета и килимите. Като един пълен идиот пъхах последователно показалец през дупките и гледах от другата страна дали стърчи. Как по дяволите човек би могъл да се изкъпе?! Реших, че не може англичаните да се къпят толкова по-различно от останалите хора и все някак ще се справя с тази ситуация. Разбира се, коленичих във ваната, защото как иначе да си навра главата под чучура на крана?! Имах глупостта да си намокря косата с топла вода и да и сложа шампоан, докато я сапунисвах, внимавах за нивото на водата да не излезе през проклетите дупки. Когато си сложих отново главата под струята топла вода, изпищях, защото тя вече беше станала вряла. Измъкнах си я полуощавена и пуснах студения кран. Водата потече менингитно ледена!

— Идиоти ненормални, какъв ви е проблема бе! Защо нямате душ, мамка ви?!

Така с коса цялата в пяна, на колене в надупчената ваната започнах да си местя главата ту под врялата, ту под ледената струя вода докато отмих шампоана и почувствах порив да убивам с голи ръце. Изкрещях озверяла от студ и изгаряния на състудентката ми да донесе някаква чаша. Нямаше как с шепи да се поливам, за да си изкъпя тялото, а в проклетата баня нямаше канче или каквото и да е, което да напълня с вода, но балерини, коне и жаби имаше в изобилие. Справих се някак криво-ляво. Никога не се бях чувствала толкова уморена и фрустрирана след баня. Понеже вече знаех, че интелектът няма да ми стигне да разгадая загадката направо отидох да попитам от извора какво се очаква от мен да направя, за да се къпя. Разбира се както и подозирах това се оказа задача с повишена трудност. Та значи… аз трябвало да ползвам банята както всички нормални хора в Англия я ползват, а именно: да запуша ваната, да пусна двата крана докато водата стигне половината от разстоянието до дупките и да поставя специалния течен сапун в нея за къпане. После да вляза вътре и просто да се къпя, а като се изкъпя да си облека хавлията. Какво толкова му е сложно на това, че питам - Учуди се Мисис Роуз. Гледах я с ококорени очи и увиснало чене. Имах въпроси, адски много въпроси!

Защо да си мия косата и тялото с този течен универсален измиващ препарат?

Как така да запуша ваната и да се къпя вътре, нали водата става мръсна?

Като се насапунисам това ще остане във водата, как така ще си мия косата вътре? Т.е. ще се къпя ли или ще си смесвам и размествам мръсотията от различни части на тялото?

Кога по дяволите идва ред на изплакването? Не чух нищо за плакнене, аз с измиващата течност по мен ли ще си ходя?

Колкото и да не вярвах на ушите си, нормалните англичани така се къпели! Когато заявят гордо, че са си взели вана това означава, че са се киснали и разкаляли в някакъв препарат с мехурчета и после са си облекли хавлията. Толкоз! Препаратът не се отмива, той не само че не е вреден, ами даже е полезен за кожата и косата. И чиниите, и хората като се мият не се изплакват, остават си винаги с безвредни и дори ценни вещества по тях да ги предпазват и подхранват до следващото взимане на вана. Така се решава най-сериозният проблем на англичаните. Всяка капка вода трябва да се пести. Може да вали ежедневно и целогодишно, може да са заобиколени околовръст с вода, но водата трябва да се пести на всяка цена!

След тези безумни обяснения как трябва да се къпем, с приятелката ми веднага си купихме смесителна батерия и си спретнахме душ. Само внимавахме да не я забравим, да ни хване хазяйката и отново да бъдем обвинени във всички земни и неземни грехове... 

Шоковете ми не приключиха с това. Постоянно изникваха нови предизвикателства за нашето оцеляване и загадки, които да разбулваме. Например аз имах огромна трудност да разбера как и къде да си легна в леглото. Озовах се застанала до легло доста по-високо от нормалното. Не трябваше чак да подскоча, за да се кача на него, но да кажем, че ми беше до кръста. Отгоре беше покрито с някаква лъскава кувертюра. Повдигнах я. Още една лъскава кувертюра. Повдигнах и нея. И така трийсет и седем различни по цвят, десен и материя покривала. Всички те могат да се разлистват само от страната на възглавницата, от останалите три края бяха подпъхнати под матрака или напъхани по краищата на леглото не помня. Гледахме с приятелката ми и не вярвахме, повдигахме, брояхме и брояхме и се питахме какво за Бога е това и защо най-вече. Повикахме собственичката на кувертюрите, леглата и къщата да ни обясни как ще спим всъщност и къде са ни завивките.

Мисис Роуз дойде видимо развеселена. Тя вече винаги беше в приповдигнато настроение. Подозирахме, че в последните няколко чая си капва по нещо за весел блясък в очите.

Тя хвана десетина от пластовете плат и ме попита с каква пижама ще спя. След като разбра, че ще спя по гащи и тениска, заграби по-голяма бройка покривала и нареди да се мушна вътре. За пореден път гледах умно като куче с наклонена на страни глава, което ей сега ще проговори. Тя обаче беше убедена и настоя да пропълзя откъм възглавницата и да се прошмуля под всички покривала, които държеше. Направих го. Тя ги пусна върху мен и пожела лека нощ…

Изроптах, че съм като в спален чувал и не мога да си мръдна краката. Как така ще спя с толкова платове върху себе си и не мога да си отвия краката?

Краката не бивало да бъдат отвити и именно за това всичко е подпъхнато. „Топлите стъпала били в основата на английското здраве" - каза тя, врътна се и с театрална походка заизлиза. Ние бяхме значително помъдрели, затова се чуха два броя „ Аха! Много ти благодарим, лека нощ“. Разбира се, щом й видяхме гърба разхвърляхме спалният чувал тип „гипсово корито“.

Поне разбрахме, че има някаква логика. Ако си с дебела пижама се шмугваш под петата завивка, ако си леко облечен под десетата, ако си гол под двайстата. Логично е и да са подпъхнати отвсякъде иначе при първото завъртане всички тези пластове ще се попилеят и окажат на пода.

Тъкмо се помислих за оцеляващата в Англия и за малко да бъда гилотинирана. Английските къщи, както се разбра са пълни с всевъзможни капани, които само чакат да хлопнат челюсти връз наивния чужденец. Всяко нещо, каквото и да е то, е лесно да го: бутнеш напред, дръпнеш към себе си или пуснеш надолу. Колкото нещото е по-тежко и обемисто, толкова е по-трудно да го вдигнеш нагоре. Английските прозорци са едно от най–безумните и опасни творения на английската инженерната садо-мазо мисъл. Дървена рамка с тежко стъкло по дървени жлебове пълзи неравномерно нагоре, докато се самозаклини. Нещастникът, който иска да отвори английски прозорец, трябва да е: приклекнал в щангистка нагъзена поза, да е  хванал двете метални щракалки, да ги натиска с палци отдолу нагоре, за да отключи затварящия механизъм, да задържи поетия въздух, да стегне кръста и да започне да тласка нагоре цялото дървено черчеве с все стъклото. То помръдва десет, двадесет сантиметра и зацепва. Така с прибутвания и редуване на натиск с лява и дясна ръка, дървената рамка с мъка и скърцане се мести по малко нагоре, докато се самовклини - тогава прозорецът е отворен! Затворен ще бъде, когато същият този нещастник плюс земното притегляне му се овеси с цялата си тежест. Черчевето ще изстене и ще се смъкне надолу докато се затвори. Така веднъж, след описаните манипулации се подадох навън, защото Мисис Роуз ме викаше от градината. Прозорецът падна и ме гилотинира за мой късмет през гърба, а не през врата. 

В някакъв момент от престоя ни в гр. Фарнам, на мен и моята приятелка ни дойде всичко в повече. Събрахме каквито пари имахме, затворихме циповете на саковете и запрашихме за Лондон. 

Месец Август, Ковънт гардън, Мадам Тюсо, галерии, музеи и пъбове безчет. Влюбих се в този град. Във всичко, което има и няма.

Снимка: личен архив.