Африканските маски са най-купуваният сувенир от чужденците. Като се връщаш от Африка какво по-традиционно да донесеш на близки и приятели от африкански маски.
АФРИКАНСКИТЕ МАСКИ
Помогни или навреди
Африканските маски са най-купуваният сувенир от чужденците. Като се връщаш от Африка какво по-традиционно да донесеш на близки и приятели от африкански маски. Местните майстори са превърнали в доходен бизнес изработването на маски. Има цели пазари, където могат да се купят кожи от всякакви животни, бивни, рогове, коруби на огромни костенурки, живи екзотични животни като маймуни, папагали, игуани – т.е. все забранени за износ и притежание неща. На подобни пазари се предлагат и т.нар. артезанати или произведения на изкуството. Африканските майстори са самоуки, самобитни и неверо ятни. Виждала съм из под ръцете им да се появяват ювелирно изработени предмети от кост, дърво, тръстика и всякакви други материали.
Исках да ви разкажа откъде са дошли маските. Маските не са се появили, за да се продават на чужденците. Маска се изработва при определен случай. Маските са се изработвали за лекуване или разболяване. Когато в племето някой е тежко болен, се е издялвала маска, която да е негово копие. Идеята е възможно най-точно да се пресъздаде не само лицето на човека, но и специфичната гримаса, която причинява заболяването. Маската трябва да „попие“ болестта, така че страданията, болката, заразата или магията да се прехвърлят от човека на маската. Шаманът е изпълнявал специални ритуали, за да се случи това пренасяне.
Африканската магия като всичко в Африка е древна. Разбира се, както и в други краища на света, съществуват много суеверия и вярвания, но като че ли африканците се интересуват предимно от практичната страна на магията. Когато животът е тежък и суров, духовното извисяване явно не може да е приоритет. Не забелявах да се увличат по духовни практики, които нямат конкретно приложение. Най-важно е дали нещо е ефективно, т.е. дава ли резултат, или не.
Освен за лекуване маски се изработват и за да се навреди на някого. Да се разболее, умре, полудее, да загуби богатство, да няма деца и какво ли не. Всяко племе накрая на територията си има една барака, в която е безопасно да влиза само шаманът. Там именно се държат маските. Понякога обаче, за да се изкарат лесни пари, бараките биват разбивани и стоката разпродавана на глупавите чужденци. Именно с една такава маска ме срещна случайността.
Подари ни я един познат, който си тръгваше от Ангола и не искаше да я взима. На него му я подарил друг, който също не я искал. Не знаехме нищо друго за нея, освен че някакви хора са я притежавали и после са искали да се отърват от нея.
Явно маскате беше сменила доста собственици. Не проумявахме защо ще искаш да притежаваш определен предмет, а после ще търсиш на кого да го подаряваш. Като я видяхме ни стана ясно. Такава голяма, качествена маска с такава майсторска изработка беше без пазарлък поне 1000 долара на пазара за артезанати. Обикновената човешка лакомия беше карала всеки от собствениците ù да я поиска. На пръв поглед много ни хареса. Беше картина. Представляваше невероятно реалистично лице на мъж, тъжно и измъчено. Всяко косъмче и всяка малка бръчица бяха фино издълбани. Изобразяваше голямо страдание, физиономията беше сгърчена от болка, чак очите гледаха с болезнено изражение. Беше красива, но и зловеща.
Никога не съм харесвала маски – африкански, венециански, кукерски или каквито и да било други. Дори клоуните са ми противни. Сложихме я на стената. Не можех да спра да я поглеждам. Такава изработка, толкова сложни детайли… На дневна светлина, на тъмно, на изкуствено осветление или свещ беше различна. Лицето беше като живо и сякаш страдаше всеки път по различен начин. Не мина много време преди да започна да се изнервям. Имах чувството, че ме „гледа“ недобронамерено. Една вечер мъжът ми съвсем неочаквано избухна гневно. Обясни ми, че тази маска, колкото и да я харесвам и смятам за произведение на изкуството, е ужасна и вече не издържал да я гледа. Наистина причиняваше дискомфорт. Не се разсмях, защото и на мен ми беше станало зловещо все да ме „гледа“.
Откачихме я от централната стена и я преместихме в едно сумрачно коридорче. Не я изхвърлихме само защото маски с подобни размери и толкова фина изработка наистина струваха много пари. Къде ли не я местихме, дори я обърнахме с лице към стената, за да не ни „гледа“. Най-накрая я увихме и дадохме на съхранение в работилницата на един приятел с идеята като идваме до България да я подарим на друг приятел – фен на африканското изкуство. Така и стана, маската дойде в България. Човекът беше истиски ценител и много се зарадва на африканския подарък. Също като нас се възхищаваше на майсторската изработка. След около две години се сетихме да попитаме какво става с маската. Всичко, което разказа, беше повторение на нашия опит с маската. Сложил я срещу спалнята си, за да є се любува. На различно осветление имала различни изражения, направо като жива му се виждала, аха да му проговори. Решил да я премести в хола, защото нещо взел да сънува кошмари. Хубаво, ама и в хола не му било добре да го наблюдава докато гледа телевизия. Така от местене все по-далеч накрая я увил във фолио и я занесъл в гаража. Не знаеше какво да я прави и попита дали не искаме да си я вземем.
Тогава му разказахме нашите преживявания с извинението, че не сме проговорили по-рано, защото не искахме да му внушаваме негативния си опит. Мислехме, че само ние се чувствахме зле в нейно присъствие, но явно не.
Моят малък черен опит
PÃO DE KABINDA << | >> Африка - Африка е магия
