Заминаването за Африка беше буквално две седмици след дипломната ми защита. На фона на всички шокове, който преживявах – културо-климатичен, емоционално-социален, езиково-хранителен и т.н., университетът беше единственото място, където се чувствах горе-долу добре. Мъжът ми докато преподаваше, аз или гледах умно като куче и слушах без да разбирам в залите, или се мотаех в прекрасния вътрешен двор. 

CÃO DE PAVLOV

Кучето на Павлов

Заминаването за Африка беше буквално две седмици след дипломната ми защита. На фона на всички шокове, който преживявах – културо-климатичен, емоционално-социален, езиково-хранителен и т.н., университетът беше единственото място, където се чувствах горе-долу добре. Мъжът ми докато преподаваше, аз или гледах умно като куче и слушах без да разбирам в залите, или се мотаех в прекрасния вътрешен двор. 

Времето минаваше и научавах все по-добре езика. Ставаше ми все по-интересно. Мелодията от звуци придобиваше смисъл. Не след дълго познавах всички, преподаватели, студенти, хора от администрацията, охраната, чистачите. Най-много време да си говорят с мен имаха чистачите и общите работници. От тях запомних музиката на претогеша. Черният португалски е един от най-красивите езици, които съм чувала. По-красив е дори от френския. Представете си бразилски ритъм и напев без характерното за бразилиейросите непрестанно съскане и шъшкане. Жестока мелодия, можеш да танцуваш докато говориш. Влюбих се в претогеша и не след дълго го говорех неразличимо от местните. Започна да ми става интересно да седя на задната банка и да случам лекциите, защото вече не бяха безмислени звуци. 

Докато вечер в къщи половинката си приготвяше лекциите, все спорихме, че това, което ми чете, е написано като за деца в средното училище. Знаех, че сме в Африка, но не можех да се съглася, че на студенти ще се преподава на толкова обидно ниско ниво, докато един ден не присъствах на темата за условните рефлекси.

Стоях си на задния чин и слушах. След един час слушане на обяснения какво са това условни и безусловни рефлекси и имат ли почва в Ангола, взех да се изнервям и отидох да си говоря с чистачката Алис за живота. Върнах се в почивката и заварих групата от студенти да гледат уплашено.
– Какво става разбраха ли ги?
– Не!
– Как не?
– Както го чуваш, не!
– Какво ще преподаваш другия час?
– Същото.
– Ок…
– Скъпи студенти, не можем да продължим нататък с материала докато не разберете какво представляват условните и безусловните рефлекси.

Последваха същите бавни и детайлни обяснения. Ако едно нещо три пъти не се е получило по даден начин, ще е голямо чудо четвъртия път да се получи по различен начин. 

Понеже отново никой нищо не разбра, подходът трябваше да бъде сменен. Лекцията премина в театрална постановка. Аз го играех кучето на Павлов – камерна сцена, а Алис даде реквизита. След втория удар с дръжката на нейния парцал започнах да се пазя. Само да видех, че се замахва с дърво към главата ми и прикляках. Схванаха го! За да се затвърдят знанията, един студент беше поставен да светва и гаси лампата по сигнал, друг да подава кифла на кучето. Поради липса на големи количества слюнка, напоената с вода гъба за бърсане на дъската се стискаше за по-добро нагледно илюстриране. Всички много се смяха и бяха очаровани от придобитите нови знания.

Вторият път, когато се стъписах, беше на един изпит.
– Жоао, каква е разликата между А и Б?
– През 1925 година, когато…
– Жоао, отговори ми на въпроса. За трети път започваш от 1925 година.
– Не мога да отговоря, ако не започна отначало…
– Жежус, какво мислиш за…?
– През 1925 година, когато…
– Какво общо има първото изречение от лекцията с въпроса ми? За пореден път се опитваш да ми рецитираш наизуст цялата лекция. Питам те, ти какво мислиш.
– Започвам отначало, защото когато ме прекъснете, не мога повече да продължа, ако не се върна отначало.
– Виждам, че си учила Иносенсия, можеш ли всичко, което ми разказа, да го обобщиш. Да ми кажеш само най-важните неща.
– Професоре, учила съм и знам целия материал, мисля, че всичко, което сте ми преподал е важно.
– Роизиньо, прочети три пъти този текст и ми го преразкажи с твои думи.
След 10 минути Роизиньо знае текста наизуст!
– Казахте ми да прочета текста и аз го запомних в оригинал, защо да ви го казвам с мои думи?
Тези хора ме изумяваха с нечовешката памет, която притежаваха, и почти пълната невъзможност за анализ и синтез.

Моят малък черен опит
Икономика << | >> КУЧКАТА