По това време Луанда е град, в който токът е абсолютно безплатен. Безплатен е не защото правителството е щедро и блгородно, а защото това е единствено правилното управленско решение.
А ELECTRICIDADE É LIVRE
Електричеството е безплатно
По това време Луанда е град, в който токът е абсолютно безплатен. Безплатен е не защото правителството е щедро и блгородно, а защото това е единствено правилното управленско решение.
Докато Ангола е била португалска колония, всичко е било както трябва, но след като се „освобождава“ от португалското потисничество токът става безплатен. За да се плаща електричеството е нужно да се случат няколко неща, които са невъзможни. Всяко домакинство да има електромер. Електромерите да са обезопасени с решетки, катинари или каквото и да е. Да се назначат хора, които да отчитат показанията ежемесечно, данните да се събират централизирано, да се обработват и накрая да се състави сума, която ползващият електричество да плати. Необходима е и служба, която да събира парите и да има отчетност. Това трябва да се случи най-общо, за да бъде електричеството платено. Цялата тази работа обаче е абсолютно невъзможна, защото всички електромери, решетки и катинари ще бъдат незабавно изкъртени, откраднати, продадени или претопени. Няма никакъв начин да бъдат събрани каквито и да било данни, защото отчитащите за нищо на света няма да отчетат какъвто и да е било разход на електроенергия на себе си или роднините си – а в Африка всички са роднини. Също така не можеш да вземеш пари от човек, който няма документи и адресна регистрация. Никой не знае колко домакинства има. Заради гражданската война в столицата са се стекли стотици хиляди хора от провинциите. Хората от вътрешността не говорят португалски, а общуват на омбундо, кембундо и какви ли не племенни наречия. Никой не знае колко човека живеят в една къща. Тяхната бройка се мени с плюс-минус 50 човека.
Понятието къща в квартал е много интересно. Така и не ми стана ясно къде започва една къща, къде свършва и къде започва следващата. Те се преливат една в друга. Мисля, че ако вляза в една, от единия край на квартала, мога да изляза от същата в другия му край. Това е безкраен лабиринт от пътеки и коридори. Кварталът прилича на гигантски американски офис тип „free space“ с прегради, сепаренца и стенички по метър и петдесет. Някои от покривите на места се застъпват и продължават с този на съседната „къща“, на други места не. Прозорци по традиция няма, защото е топло и не са необходими. Стените са изградени от изсъхнали блокчета кал или парчета ламарина, дъски или каквото има. Мебели в смисъла, който европеецът влага, няма. Креслото може да е от гума на камион. Масата да е врата, легнала върху две кофи, която вечер да служи за легло. Столовете са щайги. Чешмата е туба, увиснала на въже, преметнато през греда. В големия леген през деня се пере или се разнася на главата из града, пълен с маниока или друго за продан, а вечер е идеален за детска кошара.
Анголците ме оставиха с впечатлението, че са дяволски добри електротехници. Катерят се по стълбовете с високо напрежение, с кабели между зъбите, и могат да свържат всеки с всичко. Умират постоянно от токови удари, но това не ги обезкуражава ни най-малко. Да се живее с ток е за предпочитане и всяко усилие и риск си заслужават. След много проби и грешки някои от оцелелите стават много добри и търсени специалисти. Между другото всеки, които поправя каквато и да било техника (телевизор, хладилник, печка, кола, генератор, ВИК или друго) е абсолютно самоук.Тези специалисти по всичко ще поправят каквото и да е щом се налага.
